Живот без течаща вода, магазин и превоз: Как оцеляват в призрачното с. Извор махала

Пренасяме ви в едно село, в което никога не е имало течаща вода. В 21-ви век жителите на Извор махала разчитат на кладенци. За какво ще гласуват хората, в чиито домове чешмите са просто реквизит? 

Извор махала се намира само на 5 километра от сръбската граница, далеч от цивилизацията. Днес в селото живеят около 40 души, които определят себе си като последните мохикани. Вярваме им, защото никога не са имали вода. 

Поне няколко часа всеки ден Красимир прекарва до кладенеца. 57-годишният мъж никога не е виждал чешма в селото. В родната си къща няма мивка, няма и баня. Той е един от малкото хора тук, свикнали да оцеляват в първобитни условия. 

Липсата на течаща вода вече не прави впечатление и на 74-годишния Иван. А до скоро баба Надка пътува 20 километра, за да се изкъпе при децата в близкия град Кула. 

"По-рано си хващах автобуса за Кула, па си ида, па се изкъпя. Сега като не може, грея си вода в кофата, па вътре в коритото. С кофичката вадим. Мъка, мъка.... да нямаш вода вътре, да нямаш да се измиеш", споделя жената. 

Хората в селото живеят като прадедите си и не вярват, че нещо ще се промени. Опити селото да бъде водоснабдено имало, но всичко останало някъде в миналото. Шепата пазители на граничното село разказват, че най-честите гости тук са чакалите. В Извор махала отдавна няма магазин, няма и превоз до цивилизацията. Въпреки това хората тук гласуват, но не се надяват на промяна. 

"Нямаме никакво бъдеще, нямаме никаква перспектива. Имам деца, избягаха във Варна", казва Красимир Николов.

Формално последните мохикани тук са част от Европа, макар че никога не са излизали от България. Избрали са да оцеляват в родното си място, защото не искат бащините им къщи да бъдат разграбени и поругани. Надяват се все пак някой да погледне към суровата реалност на Северозапада, където Извор махала не е единственото призрачно село.

Вижте повече в репортажа на Михаела Карабельова.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК