Мажоритарна или пропорционална избирателна система?

Българската пропорционална избирателна система винаги е обект на обсъждания и критики, както от сегашни, така и от минали политици. От особено значение е последният референдум, на който бяха поставени въпросите за въвеждане на мажоритарна система у нас и намаляване на броя депутати в Народното събрание от 240 на 120.

"Не е толкова важна самата система, колкото е важно мисленето на хората. Мисленето винаги се променя най-бавно. В първите години на XX век има значително недоверие към действащата система - тя тогава е била мажоритарна система, но в многомандатни райони. Поради ред причини българското общество прехвърля на избирателната система редица негативи и кусури, които не се дължат на нея, а на тези, които я прилагат - било то политици или граждани", посочи историкът д-р Светослав Живков в студиото на "Денят ON AIR".

"В периода 1909-1913 г. постепенно е въведена пропорционалната система. България е една от първите страни в света, приложили такава система. Поне сред политическия елит и по-просветените хора, тази нова система се възприема с голяма надежда към навечерието на Балканските войни. Както много често се случва, след големите надежди идват и големите разочарования", разказа историкът в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Широко разпространено е мнението, че сегашната пропорционална система не работи добре. Аз не съм съгласен с това мнение или най-малкото съм на мнение, че мажоритарната няма да доведе до по-добри политически резултати", категоричен е д-р Живков.

И изреди работещото в сегашната система: справедливо разпределение на мандатите, преференциално гласуване и интегрална бюлетина. Според него мажоритарната система щеше да е по-приложима, ако българската партийната система беше по-слабо фрагментирана.

"При сегашната фрагментация това (въвеждането на мажоритарна система - бел. ред.) ще доведе до по-ниска представителност и висока диспропорционалност. Това е една от основните причини България да изостави мажоритарната система", подчерта историкът.

"Всичко тръгва от гражданската култура в обществото. Кандидатите за политици в България през последните поне 30 години са функция на българското общество", обясни историкът.

Той посочи промените, които биха подобрили пропорционалната система.

"Добре е избирателните спици да се изчистят. Добре е да се въведе изцяло машинно гласуване, понеже сегашното не решава проблема с възможността за контролиран вот", смята д-р Живков.

Според него, промените сами по себе си няма да повишат доверието в избирателната система, съдейки по опита на Италия, която след 1992 г. 6 или 7 пъти си сменя избирателната система, без особено да се отрази на липсата на доверие в италианската политика.

"Това е дълъг процес и не зависи от избирателната система. Разбира се, някои специфики могат да се променят - да се мине изцяло на машинно гласуване или да се върнем на изцяло хартиени бюлетини, но междинно положение не е коректно. Аз съзнавам, че бъдещето е в електронното гласуване, но според мен още не сме го достигали. И светът не го е достигнал", каза още д-р Живков.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК