Парламентът вдигна праговете за обществените поръчки

И без това съмнителният контрол, който Законът за обществените поръчки оказва върху държавните харчове, ще бъде занижен още повече, след като депутатите приеха окончателно предлаганите от кабинета промени в норматива. Най-съществената от тях е повишаване на праговете, под които не се налага обявяване на поръчка, с 10-15%.

Само преди четири месеца някои от тези прагове бяха сериозно понижени, а сега авторите на законопроекта отново бутнаха летвата нагоре.

При строителните работи например държавните ведомства и общините ще провеждат търгове, ако стойността е над 264 000 лева. Припомняме, че само преди няколко месеца лимитът за пряко възлагане бе свален от 1.5 млн. на 240 000 лева.

За доставка на оборудване, консумативи и други услуги прагът също бе свален от 110 000 на 60 000 лева. Сега парламентът го увеличи до 66 000 лева.

Особено драстично се вдига границата за доставки на военно оборудване или строителство с отбранителни функции – от досегашните 2.5 милиона лева на 4 милиона.
Конкурси за строителни работи извън България ще се правят, само ако стойността на договора надвишава 6.6 млн. лева. Досега прагът беше 6 млн. лева.

Съгласно приетите промени възложителят ще може да изисква списък на изпълнените договори за доставки или услуги, сходни с предмета на поръчката, за последните 5 години, а не както беше досега за 3 години назад. 

Поредните поправки в Закона за обществените поръчки идват на фона зачестилите критики от страна на бизнеса, че непрестанните промени на правилата в България стресират местните фирми и отблъскват чуждестранните инвеститори.

Наскоро Агенцията за държавна финансова инспекция публикува доклад, според който половината обществени търгове на БДЖ са незаконни, а държавният холдинг е изразходвал неправомерно над 66 млн. лева.

От мотивите, приложени към проекта за промени в ЗОП, не става съвсем ясно защо кабинетът иска последните поправки. Там се обяснява единствено, че корекциите са заради изисквания на ЕС и синхронизирането на нашето законодателство с две европейски директиви . Дебати в пленарната зала също нямаше. Според аргументите на Министерски съвет увеличаването на праговете щяло да разтовари чиновниците от организирането на търгове за по-дребни поръчки. “Така усилията ще се насочат към стриктно спазване на тежките процедурни правила за поръчки на големи стойности”, пише в документа. В него недвусмислено се казва също, че това няма да са последните увеличения, тъй като Еврокомисията планира ново вдигане на праговете с около 4%.

От Българската стопанска камара коментираха преди време, че новите прагове са "изненада", а законовите промени са твърде чести и създават затруднения за предприемачите. „Причините за подобни действия са няколко – обясни изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. - Най-популярно е оправданието с европейското законодателство. Само че по-вероятната причина е, че по този начин ще улеснят раздаването на пари в малките общини, без да се налага да се правят търгове. По този начин лесно ще се облагодетелстват приближени до властта фирми“.