В България няма поддръжници на радикалния ислям.
Мащабно проучване сочи, че българските мюсюлмани са засилили религиозните си практики, но отричат категорично тероризма и убийството. Доверието им към Турция се е повишило, но това към президента Ердоган - не.
Българските мюсюлмани все още живеят бедно, 62% процента от тях разполагат с по-малко от 250 лева на месец.
"В общностите, в които е най-висока бедността е най-висока и степента на религиозност", каза доц. Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".
Най-ясно това личи в гетата. В пловдивския квартал "Столипиново" безработните младежи не пропускат молитва.
През последните години в махалата в Пазарджик имаше свръхрелигиозност - забулени жени и мъже с дълги бради и традиционни мюсюлмански дрехи.
"Дълбоката религиозност обаче не означава радикална религиозност и това много ясно трябва да се каже", посочи доц. Димитрова
По-голямата част от мюсюлманите у нас отхвърлят тероризма. И ако през 2011 осъждащите го са били 80 процента, то днес те са с 10 процента повече.
Освен бедността причина за засилване на религиозността са болестите и социалната изолация. Сред факторите, които влияят на нагласите на българските мюсюлмани, е отношението им към Турция.
Увеличава се доверието към югоизточната ни съседка. Най-одобряваният международен лидер е турският президент Ердоган.
Мирното съжителство между мюсюлмани и християни в България е модел за Европа, обясни Торстен Гайслер, представител на фондацията, финансирала изследването. Той добави обаче, че не трябва да се допускат политическите опити за противопоставяне на религиозна основа.