Заложници на зависимостите

свързани

350 000 души в България страдат от алкохолна зависимост

Лекарство, утеха и временно решение на всички проблеми. Посягайки към чашката, някои от нас намират тази смелост и увереност, нужна им, за да се справят в различни ситуации. Други просто разчитат на алкохола, за да разпуснат след тежка работна седмица. Тази терапия обаче може да ни превърне в заложник на зависимостите. 

Срещаме ви с тези, които не са могли да спрат навреме. Тези, които са прекрачили границата без да осъзнаят, че животът им се руши заради порока им.  Ще ги наречем Александър, Кирил и Димо. Крием лицата им, за да запазим тяхната самоличност в тайна – защото в обществото ни те предпочитат да останат анонимни.
 
"Пих активно около 13 години, в началото всичко започна по дискотеки, с приятели, компания – както всеки млад човек. Станах студент, увеличих приема на алкохол, особено преди изпити и в един момент просто не осъзнах къде преминах границата", разказва Александър. 

Бившите алкохолици си спомнят, че в началото питието им е давало самочувствие. Малцина от тях са се наслаждавали на вкуса на алкохола. По-скоро са търсели ефекта от него. Тръгнали по порочния път обаче, не са разбрали кога са прекрачили границата. 

"Никой не ми съобщава… ти до днес ще можеш да пиеш, ще имаш избор в пиенето, но от утре ще преминеш границата и няма да можеш да избираш. Аз всъщност и така се почувствах преди да дойда в А.А., не само тоя запой като бяло петно, а защото вече пиех от сутрин, без значение какво пиех – но нямаше го този ефект на алкохола, който преди ми даваше свобода.", споделя Димо.
 
Всеки един от пристрастените е минал по мъчителен път преди да стигне до групата на анонимните алкохолици. Там обединени от общия враг всеки намира своя начин да се откаже от порока. Веднъж започнали програмата, те се връщат назад във времето, за да анализират миналото си. Някои от тях са посягали към чашката от страхове, други от мания за величие.
 
"Търсил съм одобрението на света около себе си и когато не го получавах , трябваше да го утешавам по някакъв начин. Когато започнах да пия на шега с приятели, всъщност видях, че алкохолът ми дава тази свобода , която винаги съм търсел. Помагал ми е да контактувам по-лесно с жени, помагал ми е да правя това, което съм искал – да казвам това, което искам и всъщност – тази чашка ми даде свободата – в един момент тази чашка се превърна в мое бреме.", спомня си Александър 
 
За Александър, Кирил и Димо безпаметните нощи на опиянение са в миналото. След като са спрели да злоупотребяват с чашката, животът им е потръгнал. Изпитват облекчение от факта, че вече не им се пие. А да останат трезви е борба, която хора, минали през самотния остров на зависимостите, водят ежедневно. Признават, че никога не биха се справили сами, затова са благодарни, че са успели да намерят спасението.

Още от разказите на анонимните алкохолици, вижте в материала на Милена Енчева и оператора Петър Джанаваров: