Следвай мечтите си, те знаят пътя! Как невидимите станаха шампиони?

Роден съм без дясна длан, разказва Коджабашев и продължава: "от малък нося протеза, с която съм свикнал и все едно имам друга ръка".

По тениса на маса го запалил баща му. Състезава се от 10 годишен, а от две години се занимава и с пара-спорт. 

Така започнаха най-големите ми успехи - Лондон, Сочи и Рио де Жанейро, пояснява момчето. Надява се на още постижения. 

"Когато играя с параолимпийците трябва да махна протезата. Когато играя с другите играчи - мога да съм с нея. Тя ми помага с баланса. Когато я сложа - тя е тежка, колкото е другата ми ръка. Като я махна губя баланс и ми е по-трудно", споделя и трудностите си Коджабашев.

Неговото мото е: "Следвай мечтите си, те знаят пътя".

Историята на Михаил Христов е колкото еднаква, толкова и различна.

Той губи ръцете си при нелеп инцидент. Смътно си спомня злощастната случка.

"Бях на почти 14 години, когато минах под трафопост, от който изскочи волтова дъга. За съжаление удари мен. Наложи се тримесечен престой в болницата за възстановяване. Но нещата имат добро развитие", спомня си той.

Христов посочи, че пътят му на спортист никога не е бил лесен, налагало се е да се бори със собствените си демони, както и с тези на другите.

"Ако една врата се затвори, друга се отваря. Може да минеш и през прозореца", сподели една от сентенциите, които му дават сили.

Според двете момчета на параолимпийците в България се гледа с лека ръка, докато по света се възприемат много по-сериозно.

Журналистът Иван Филчев е превърнал в лична кауза да разкаже как "невидимите са станали шампиони". 

"Привлякоха вниманието ми с анцузите, на които пишеше България, а не ми бяха известни като имена. Целта ми да е да извадя от анонимността тези хора. Българските спортни журналисти се интересуват предимно от футбол и малки котета", смята той.