• Начало
• България

Бактерия от Витоша на път да промени световната медицина

В потоците на водите във Витоша вирее бактерията – лептотрикс

14.11.2015 • 08:15 Редактор: Пролетина Съботинова

Бактерия от Витоша на път да промени световната медицина

Биочип, който може да възстанови зрение или да вдигне на крака инвалид с прекъснати нервни връзки в гръбначния стълб. Върху този проект работят съвместно учени от Института по електроника към БАН заедно с биолози от Софийския университет. Продуктът, който се очаква да промени световната медицина, се изработва от ценна бактерия, случайно открита от български и японски учени на Витоша.

В потоците на  водите във Витоша вирее бактерията – лептотрикс.  Тя е невидима за човешкото око, но според специалистите е по-ценна и от злато. Откриват я съвсем случайно през 2005 г., близо до хижа Алеко, когато учени от БАН разхождат до Витоша японските си колеги от институт Окаяма.

"Във водите на Витоша има желязо, и ако там има такива бактерии, то това желязо се окислява и така се образуват тези ръждиви-червеникави оксиди във потоците", коментира проф. Венета Грудева от Биологически факултет  кум СУ.

Именно по червеникавата утайка в потока, японският учен намира бактерията, която според експерти от островната държава, може да предизвика революция в нанотехнологиите и в медицината. Българските изследователи претърсват всички водоеми на Витоша и започват опити да пресъздадат размножаване на бактерията в лаборатория.

"Понеже те растат трудно, трябваше да се измисли начини как да се имитират естествените условия на бактериите, но това вече е минал период.  Сега вече те са развиват успешно тук в лабораторията, изолирали сме ги, описалите сме ги, идентифицирали сме ги и изучаваме техните свойствата" , разказва още проф. Грудева, която ръководи изследователския екип.

Постижението на биолозите позволява на учените от БАН да изследват приложението на бактерията. Лептотриксът произвежда нано-тръбички, които се свързват с железни оксиди и образуват нишковидна структура. Спецификата й позволява тя да се използва за ранна диагностика на ракови заболявания с ядренно-магнитен резонасн.

В момента учените се опитват с част от бактерията да произведат и биочип, който ще може да  възстановява прекъсната невронна тъкан – да върне зрение или да вдигне на крака инвалид с прекъснати нервни връзки в гръбначния стълб.

"Експериментите вървят и те са много успешни с въглеродни нано-тръбички, но проблема с тях е, че те създават канцерогенни центрове.В случаяз за биочипа, който се опитваме да създадем - той е разтворим тъй като той е биологичен продукт. След като завърши процеса на порастване на неврона, чипа просто се разтваря в организма и на практика няма да създава никакви вторични ефекти", коментира проф. Иван Недков от Института по електроника към БАН.

До момента подобен биочип все още не е създаден. Опити се правят и от учени в Япония, Америка и Норвегия.

С помощта на бактерията обаче, българите вече са изобретили биосеонзор, който открива тежки метали в замърсени води.