От 70 хиляди на 5 милиона евро скача бюджетът за военни разработки

Министерството на отбраната планира рязко увеличение на средствата за научноизследователска и развойна дейност. В проектобюджета за 2027 г. са заложени 5 млн. евро при 70 000 евро през настоящата година.

Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов при откриването на кръгла маса на тема "Трансфер на технологии, иновации и стратегии в отбраната" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Увеличението е над 70 пъти, но според министъра по-голямото финансиране трябва да бъде съпроводено с по-ефективно използване на средствата и ясно определяне на приоритетите за научни и технологични разработки в отбраната.

Договор за над 1,1 млрд. евро без индустриално сътрудничество

Стоянов подчерта необходимостта от по-тясно сътрудничество между държавата, отбранителната индустрия и научните среди, за да бъдат наваксани пропуснатите възможности за българската икономика.

Като пример той даде един от най-големите договори за модернизация на армията – за придобиване на зенитно-ракетни комплекси на стойност над 1,1 млрд. евро, в който не е предвидено индустриално сътрудничество.

По думите му това поставя България в неблагоприятна позиция, а на този етап от проекта промяна не е възможна.

Технологичният трансфер за 120 млн. долара изостава

Министърът обърна внимание и на договора за придобиване на изтребителите F-16 Block 70, сключен през 2019 г.

В него е предвиден трансфер на технологии на стойност 120 млн. долара, но от общо шест проекта досега е реализиран само един.

"Останалите пет продължават да не са реализирани и трябва да претърпят трансформация", подчерта Стоянов.

По-добри перспективи за участие на българската индустрия има при проекта за придобиване на бойните машини "Страйкър". Министърът припомни, че при подготовката на договора по време на служебното правителство е било договорено сглобяването на машините да се извършва в България.

"В момента сме на първия етап от договора, при който се прави интегриране на комуникационното оборудване и въоръжението, а вторият етап ще бъде сглобяването на самите бойни машини", посочи министърът.

България трябва да бъде част от веригата за доставки

Военният министър призова българските компании да инвестират в иновации и да повишават технологичния си капацитет, за да бъдат конкурентоспособни и да участват по-активно в производството на високотехнологични отбранителни продукти.

"България трябва да бъде част от веригата за доставки, а не страничен наблюдател в икономическите процеси", подчерта Стоянов.

Заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова-Иванова съобщи, че ведомството поставя началото на регулярни срещи между държавата, бизнеса и научната общност, за да се осигури връзка между потребностите на въоръжените сили и родното производство.

По думите ѝ са необходими и законодателни промени за облекчаване на процедурите за придобиване на отбранителни способности, като в министерството вече се работи по този въпрос.

При откриването на форума ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров подчерта дългогодишното партньорство на университета с Министерството на отбраната и приноса на катедра "Национална и регионална сигурност" за разработването на проекти, свързани с реформите и планирането в сектора за сигурност и отбрана.

Снимка: Министерство на отбраната