Рязко преминаване от есен към зима, ноември идва със сняг и студ

Ноември е периодът от годината, в който есента постепенно отстъпва пред настъпващата зима, а атмосферната циркулация над европейския континент започва да играе все по-съществена роля за формирането на метеорологичните условия на Балканите.

През този преходен сезон разположението и динамиката на полярния вихър, колебанията в температурите на стратосферата и измененията в разпределението на геопотенциалната височина могат да предоставят важна информация за възможното развитие на атмосферните процеси през следващите седмици.

Прегледът на най-новите прогностични карти на Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) на атмосферното ниво от 10 hPa разкрива осезаемо повишаване на температурите в определени части на Арктика, съпроводено от застудяване в други области на високите полярни ширини, информира Meteo Balkans.

Подобно разпределение на температурните аномалии предполага възможност за сериозни изменения в структурата на полярния вихър, включително неговото деформиране и преместване на отделните студени ядра.

Същевременно се очертава преразпределение на зоните с повишени геопотенциални височини около Северния полюс, което може да окаже влияние върху последващата динамика на атмосферната циркулация.

Ноември може да донесе първите по-сериозни застудявания и снеговалежи в България, като вероятността за зимни прояви постепенно ще се увеличава с напредването на месеца.

Последните прогностични карти на Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) показват съществени температурни аномалии над Арктика и промени в структурата на полярния вихър, които биха могли да окажат влияние върху атмосферната циркулация над Европа и Балканите.

Първото десетдневие на ноември носи променливо време

През първото десетдневие на ноември се очертава променливо време с редуване на по-топли и по-хладни периоди, увеличена облачност, сутрешни мъгли и периодични валежи от дъжд.

При нахлуване на студен въздух от северозапад или север температурите могат да се понижат по-осезаемо, а във високите планински части да падне първият сняг.

Къде ще вали сняг

По-динамична обстановка е възможна през второто десетдневие, когато при подходящо разположение на атмосферните центрове над Европа към Балканите могат да се насочат по-студени въздушни маси.

Това би довело до значителни температурни колебания, като на места минималните температури могат да паднат под нулата. Ако застудяването съвпадне с преминаването на средиземноморски циклон, условия за снеговалежи могат да се създадат не само в планините, но и в отделни по-ниски райони на Северна и Западна България.

През последното десетдневие на ноември вероятността за зимни прояви нараства. При нахлуване на студен въздух от север или североизток и развитие на активни атмосферни смущения времето може да придобие типично зимен характер.

В планините условията за образуване и задържане на снежна покривка ще стават по-благоприятни, докато в равнинните райони снеговалежите ще зависят от конкретната синоптична обстановка. Не са изключени и краткотрайни затопляния, особено при засилване на южния пренос.

Какво показват прогнозните модели и колко вероятно е сериозно застудяване

Основният фактор, който привлича вниманието на метеоролозите, е състоянието на полярния вихър. Прогностичните модели показват възможни деформации в структурата му и значителни температурни контрасти в стратосферата.

Подобни процеси понякога предхождат промени в атмосферната циркулация, които могат да благоприятстват нахлуването на студен въздух към Европа.

Въпреки тези сигнали обаче все още няма достатъчно основания да се твърди, че България ще бъде обхваната от продължително застудяване или обилни снеговалежи.

Ноември се очертава като потенциално динамичен месец, в който есенното време постепенно може да отстъпи място на първите по-съществени зимни епизоди.

Конкретното развитие на атмосферните процеси ще зависи от циркулацията над Европа, разположението на циклоните и антициклоните и възможните нахлувания на студени въздушни маси към Балканския полуостров.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)