Ефтимов за дрона край Кардам: Няма данни за преднамерени действия срещу България

Вероятно апаратът е бил отклонен от системите за електронна война и е поел курс извън обсега на радарите

09.08.2026 • 08:09 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Ефтимов за дрона край Кардам: Няма данни за преднамерени действия срещу България
Ефтимов за дрона край Кардам: Няма данни за преднамерени действия срещу България

Няма данни за преднамерени действия срещу България във връзка с падналия край Кардам безпилотен летателен апарат. Дронът е бил примамка, тип "Майя".

Това съобщи във Варна началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

По думите му вероятно апаратът е бил отклонен от системите за електронна война и е поел курс извън обсега на радарите. Дронове от този тип могат да носят до пет килограма взривно вещество.

Ефтимов съобщи, че е посетил мястото на инцидента и няма нанесени поражения. Специалисти от различните служби са извършили оглед на останките, направили са снимки и са събрали материал за предварителна оценка.

Дронът не е бил "Шахед"

"Въпросът беше дали това е "Шахед", или не, и стана ясно, че не е такъв", каза началникът на отбраната.

Той припомни, че подобни инциденти са регистрирани през последните години в прибалтийските републики, Турция и Румъния.

"Това е последица от воденето на бойни действия наблизо и ние се нагаждаме, адаптираме, трупаме способности".

България засилва противодействието на дронове

Още в края на юли, заради зачестилите прихващания на дронове тип "Шахед" по румънско-украинската граница, в България са били пребазирани сили и средства за противовъздушна отбрана. Засилено е наблюдението и е пребазирана авиация.

"Борбата с дроновете е много трудна и специфична и изисква комплексни мероприятия", заяви адмиралът.

По думите му идентификацията на безпилотните апарати също е сериозно предизвикателство заради голямото разнообразие от системи.

Ефтимов подчерта, че малките безпилотни апарати са трудни за откриване, а конвенционалните радари не са достатъчно ефективни срещу тях. Необходими са специализирани радари, но дори при тях дистанцията на откриване е около 4-5 км.

"Всеки може да си представи какво е времето за реакция и какво уплътняване на радиолокационното поле трябва да съществува", каза началникът на отбраната.

Ефтимов е разговарял и с румънския си колега, който го е уверил, че апаратът не е могъл да бъде засечен.

"Предполагам, че дронът, като е бил отклонен от системите за електронна война, е поел курс извън обсега на радарите", посочи Ефтимов.

България участва в разработването на антидрон системи

Според началника на отбраната проблемът с дроновете е сред основните предизвикателства пред сигурността и на него се обръща сериозно внимание в Европа и НАТО.

България работи с няколко компании по развитието на способности за противодействие на дронове, като проект за антидрон системи е заложен и по механизма SAFE.

Страната ще бъде домакин на експеримент на НАТО през октомври, в който ще могат да участват и български компании, предаде БГНЕС.

Ефтимов подчерта, че ефективното противодействие на дронове изисква откриване и идентифициране на апарата, предаване на информацията и насочване на подходящо средство за поразяването му.

Снимка: БГНЕС


  • Последни
  • Четени
България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички