Йотова: България може да бъде сред авторите на мирното споразумение за Украйна

7 / 10

Годишна конференция на българските посланици в София

Снимка: БГНЕС

България може да бъде сред авторите на бъдещо мирно споразумение за Украйна заедно с европейските си партньори.

Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България, като призова страната ни да има по-активна роля в изработването на европейските политики и да говори пред света с единен глас.

България трябва да бъде част от мирното решение

По думите на Йотова по отношение на войната в Украйна, България последователно защитава позицията, че военно решение не съществува.

Според нея страната ни може да превърне тази позиция в общоевропейска, тъй като в момента липсва единна политика на ЕС по темата.

Държавният глава подчерта, че в условията на променящ се международен ред България трябва да предлага решения, а не само да подкрепя вече взети решения.

Критики към "Коалицията на желаещите"

Йотова коментира и участието на България в т.нар. "Коалиция на желаещите" за Украйна. Според нея при присъединяването на страната през 2025 г. не е имало достатъчно ясна национална позиция, нито обществен консенсус.

Тя отбеляза, че Коалицията е променила първоначалните си цели – от усилия за мирни преговори към по-голяма военна подкрепа за Украйна, като подчерта, че решения за участие на България в подобни инициативи трябва да се вземат от Народното събрание и в рамките на ЕС и НАТО.

Според Йотова страната ни трябва да стане инициатор за нова архитектура на сигурността в Югоизточна Европа.

Президентът открои развитието на транспортната, цифровата и енергийната свързаност, като посочи, че черноморските пристанища, европейските транспортни коридори и новите логистични маршрути могат да превърнат България в естествен мост между Европа, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток.

По-активна дипломация извън Европа

Йотова подчерта, че членството в ЕС и НАТО не ограничава външната политика на България, а създава възможности за по-активни отношения с държави от Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Индийско-тихоокеанския регион.

По думите ѝ именно там се формират нови центрове на икономически растеж, технологично развитие и политическо влияние.

Йотова призова икономическата дипломация да се превърне в реален приоритет, като дипломатическите мисии бъдат активни центрове за инвестиции, иновации и високи технологии.

Тя акцентира и върху значението на културната дипломация, като отново настоя за създаването на Български национален културен институт по подобие на останалите държави членки на ЕС.

Проблеми с кадрите и финансирането

Президентът обърна внимание и на кадровите проблеми във външното министерство. Дипломатическата служба страда от недостиг на кадри и недостатъчно финансиране, което се отразява както на възнагражденията, така и на работата на българските мисии зад граница.

Йотова призова за по-добра координация между държавните институции, за да може страната последователно да защитава националните си интереси.

"България трябва да говори пред света с един глас – уверен, последователен и достоен. Само така можем да отстояваме националните си интереси и приоритети, да печелим доверие и да утвърждаваме авторитета на страната ни."

В заключение президентът призова държавата да инвестира повече в дипломацията, като определи това като основа за успешното развитие на всички останали политики.

Снимка: Президентство на Република България