Стадата се топят, вносът расте: Новата битка за бъдещето на българското животновъдство

За първи път в своята история Европейската комисия прие цялостна Стратегия за животновъдството, придружена от План за действие в областта на протеините.

Документът, представен официално в началото на юли 2026 г., поставя нов акцент в европейската политика за сектора. Брюксел вече не разглежда животновъдството единствено през призмата на въглеродните емисии и екологичните ограничения, а го определя като "критична инфраструктура", свързана с продоволствената сигурност и стратегическата независимост на Европа.

ЕС определя животновъдството като стратегически сектор

Животновъдството в ЕС, което създава годишен оборот от около 400 млрд. евро и осигурява заетост за 7 милиона души, е изправено пред сериозен натиск.

Броят на животните в Европа намалява, производителите се сблъскват с високи разходи и конкуренция от трети страни, а селските райони са заплашени от обезлюдяване.

Новата стратегия на ЕК предвижда мерки за управление на риска, финансиране за превенция и реакция при епизоотии, както и по-лесен достъп до средства за преход към системи на отглеждане без клетки.

Сред приоритетите са още въвеждането на реципрочни стандарти при внос на месо и мляко от трети страни, разработване на методи за изчисляване на емисиите на ниво ферма и подкрепа за адаптиране към новите изисквания за хуманно отношение.

Комисията ще финансира и изграждането на малки и мобилни кланици, за да се намали транспортът на живи животни и да се подкрепят фермерите в отдалечени райони.

Планът предвижда увеличаване на дела на произведените в ЕС протеинови култури за фураж от 25% през 2025 г. на 35% до 2035 г., с цел ограничаване на зависимостта от вносна соя, информира БГНЕС.

Българското животновъдство губи позиции

Докато Брюксел чертае нова стратегия, данните за България показват тежко преструктуриране и спад в ключови направления.

По данни на отдел "Агростатистика" към Министерството на земеделието и храните и Евростат най-засегнати са овцевъдството и козевъдството.

Ако през 2015 г. овцете са били над 1,3 милиона, през 2024 г. те спадат до малко над 1 милион, а предварителните данни за 2025/2026 г. отчитат спад под 968 хиляди броя. Козите намаляват до около 145 хиляди животни.

Общият брой на говедата се стабилизира около 542 хиляди, но заради ръста при месодайните породи. Млечните крави спадат до 169 хил. броя, като най-силно засегнати са малките семейни ферми.

След кризата с африканската чума по свинете свиневъдството показва признаци на възстановяване. Броят на свинете нараства с около 2,5% до малко над 718 хиляди.

За последните 5 години производството на сурово мляко в България е намаляло с близо 25%, докато вносът на млечни продукти е нараснал с 43%.

Инфлация, болести и внос задълбочават кризата

Според специалисти кризата в сектора е резултат от съчетание на множество фактори.

След 2021 г. животновъдството понесе тежък инфлационен удар - цените на фуражите, електроенергията и ветеринарните медикаменти се увеличиха значително. В същото време изкупните цени на суровото мляко останаха под натиск.

Африканската чума по свинете, инфлуенцата по птиците и огнищата на шарка по овцете доведоха до принудително умъртвяване на стотици хиляди животни.

Липсата на локални кланици остава сериозен проблем, особено за планинските райони. Животновъдите са принудени да транспортират животните на стотици километри или да ги продават на прекупвачи.

Вносът ограничава развитието на родното производство

Едва около 20% от говеждото месо, използвано в българската месопреработвателна индустрия, е родно производство. При пилешкото делът е около 50%.

Евтиният внос затруднява местните производители и ограничава инвестициите в разширяване на капацитета.

България трябва да превърне стратегията в работеща политика

Приемането на първата европейска Стратегия за животновъдството показва, че Брюксел определя сектора като стратегически.

За България предизвикателството е тези насоки да бъдат превърнати в реална национална политика, която да спре обезлюдяването на фермите и да подкрепи производството на българско месо и мляко.

Стратегията на ЕК е в правилната посока, но без конкретни действия, особено за запазване на малките ферми, животновъдите и преработвателите остават скептични заради натрупания опит с бюрократични пречки.

Снимка: Pexels