Кристофор Павлов: Еврото ще увеличи политическата тежест на България

Администрацията на САЩ иска да редуцира степента, в която американската икономика играе ролята на потребител от последна инстанция за световната икономика, т.е. да редуцира степента, в която САЩ абсорбират свръхпроизводството, което се генерира от други икономики с експортно ориентирани модели на растеж, като този на Китай и на Европа.

Това заяви главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в рамките на първия панел от конференцията "Еврозоната: Уравнения и решения 2025", организирана от националната телевизия Bulgaria ON AIR и бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria.

Цели на американската политика

По думите му като част от този план САЩ искат да намалят дефицита в публичните си финанси, да направят икономиката си по-самодостатъчна, като разположат важни производствени вериги в страни, смятани за приятелски.

"Този избор на цели на политиката е правилен, но не така стои въпросът със средствата за постигане на тези цели. Вместо да търси съгласие с демократите, за мерки и увеличаване на данъците, или намаляване на разходи, президентът Тръмп реши да увеличи митата", каза Павлов.

Ефект от митата и фискалните стимули

Според него по-високите мита ще доведат до известно намаляване на бюджетния дефицит.

"Те генерират приходи от порядъка на над 300 млрд. долара годишно. Има съкращаване на разходи в администрацията, което ще доведе до облекчаване на публичните финанси. Това обаче няма да доведе до значително редуциране на дефицита в американската икономика. Тръмп продължи действието на Закона за по-ниски преки данъци", коментира Павлов.

Проблемът с публичния дълг и рисковете за растежа

Бързото натрупване на публичен дълг в американската икономика ще продължи, изтъкна още той.

"В Щатите в момента ръстът на икономиката е малко над 2%. Нуждае се от значителни по размени фискални стимули. Темповете, с които нараства публичният дълг на САЩ не са устойчиви. Политиката на бързо трупане на нов дълг в САЩ, най-вече в публичния сектор, ще трябва да бъде коригирана. Това е риск за забавяне на растежа", уточни Павлов.

Като проблем той подчерта, че конфронтацията между демократи и републиканци остава висока. Това намалява шансовете да се стигне до общо решение. 

"Нараства рискът, ако политическата система на САЩ остане в състояние на парализа, да се стигне до криза в центъра, на която ще се окажат публичните финанси. Това ще бъде трудно за Америка и света", категоричен е икономистът.

Ще има ли промени в икономическите и финансовите приоритети в ЕС

"Европа ще промени модела си на растеж. Той ще трябва да разчита в по-малко степен на износа. След като зависимостта спрямо Русия, като основен източни на суровини и енергия, беше намалена, ще се направи опит да се редуцира и зависимостта спрямо Китай. Причините Европа да търси начини да накара спестяванията на европейците да работят за икономиката стават повече. Създаването на общ капиталов пазар трябва да помогне", обобщи Павлов.

Предизвикателствата за икономиката ни от влизането в Еврозоната

По-малко от месец остава до влизането на България в Еврозоната.

"Еврото ще способства за намаляване на сивата икономика. Приемането на еврото ще увеличи политическата тежест на България", коментира той.