Днешният Хелоуин провокира дебат за традициите в България

Днес много деца и възрастни ще отбележат католическия празник Хелоуин. 

Той произлиза от древния келтски фестивал Самхейн, с който хората в Ирландия и Великобритания отбелязвали края на лятото и началото на тъмния сезон. 

Смятало се, че в нощта срещу 1 ноември духовете на починалите се връщат на земята, а хората палели огньове и носели маски, за да се защитят от тях.

С времето празникът се свързва и с католическия Ден на всички светии (All Saints’ Day), но в популярната култура Хелоуин се развива като весело и донякъде страховито празненство.

Основни символи са тиквите с издълбани лица (Jack-o’-lanterns), черните котки, паяци, прилепи и костюми, които изобразяват духове, вещици, чудовища или известни персонажи.

Най-голямо разпространение празникът има в САЩ, Канада, Великобритания и Австралия. 

Там децата обикалят от врата на врата с въпроса "пакост или лакомство", а домовете се украсяват с орнаменти и светещи тикви. 

В много страни се провеждат също и партита, паради, фестивали с хорър тематика и игри за лов на бонбони.

В последните години Хелоуин става все по-популярен и в България, особено сред младите хора и в големите градове, където се организират тематични партита и атракции. 

Миналата седмица кметът на Елин Пелин, Ивайло Симеонов, забрани празнуването на Хелоуин в училища, детски градини, читалища и общински обекти. 

Това провокира бърза реакция в социалните мрежи, където се появи инициатива за масово отбелязване на празника в града. 

Според кмета заповедта му е символичен сигнал, че "българските традиции трябва да бъдат предпочитани пред един по-комерсиален и цветен празник".

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR