Новата Национална програма за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради трябва да стане факт, с бюджет от над 2,5 милиарда лева и продължителност до 2029 година.
Държавата запазва модела от предходната програма чрез участие на общинските администрации и Българската банка за развитие. Въпросителните обаче остават много, както и основателните съмнения в успеха на програмата. Анна Минева обяснява защо.
Институциите си поставят амбициозна цел да бъдат санирани около 2000 жилищни сгради. За сравнение, за 10 години в рамките на Националната програма за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради са реновирани едва 1970 блока.
В един от санираните блокове в квартал "Бузлуджа" във Велико Търново живущите се оплакват, че покривът е протекъл и е наводнил последните етажи. Наш екип провери дали хората в блока са доволни четири години след извършеното саниране.
"Отдолу на първия етаж минете сега да видите мазилката как се е подкожушила. Нищо не е направено. Като отидеш да се оплачеш на инженера, той казва: те си знаят задълженията, момчетата казват – инженерът така ни каза и нищо повече. Инженерът си взема чантата с паричките. Аз не знам дали документът е разписан още. Доволни сме само от дограмата. От Варна дойде, много качествена, постараха се, направиха, санираха", сподели Дара Стоянова.
Мария живее на четвъртия етаж в съседния вход. По думите ѝ фирмата е оставила недовършени терасите след санирането.
"Терасите са за довършване, просто си вдигнаха чукалата и си заминаха. Така стоят, недовършени. Недовършени работи има. Всеки, като не му е добре, си взема майстори и си ги довършва", каза Иванова.
Анета Тодорова живее в съседен вход. Нейната сметка показва, че след санирането отчита икономии на енергия и по-ниски сметки. Оказва се обаче, че до момента държавата никога не е правила анализ дали наистина се повишава енергийната ефективност на сградите.
Наблюдение на реалните ефекти от санирането дори не е било заложено в правителствената програма, показа скорошен одит на Сметната палата. Не се следят и финансовите спестявания на домакинствата.
"Нашият блок беше последен. Аз лично съм доволна, защото значително се повиши температурата. Нашият апартамент е южен, така че в хола изобщо не пускам никаква отоплителна техника. През зимата ми е добре. Беше в срок всичко, нямаше проблем, но договорката ни беше, че не включиха всички неща, които ние искахме. Но фирмата, каквото каза, направи. Смениха дограмите, направиха външната изолация, а на хората, които имаха желание, затвориха терасите. Които нямаха, останаха така. Не смениха щранговете, но фирмата искаше допълнителни средства, а хората не можаха да ги съберат. Като цяло това, което обеща фирмата, мисля, че се свърши", разказа Тодорова.
Въпреки оплакванията от некачественото саниране, недоволните собственици в блока на Дара не са подавали жалби до институциите.
И този път институциите обещават, че проблеми няма да има. От 2015 година насам оплакванията в цялата страна са стотици. Неведнъж избухваха скандали за неоправдано завишени цени, измами с точковата система за класиране на сградите, субективно оценяване и лошо качество на ремонтните дейности.
Във Велико Търново одобрените блокове за саниране към момента са 16. И не за първи път процедурите по Националната програма се бавят заради процеса на съгласуване с Агенцията за обществени поръчки. А чакащи има още от първия етап с европейско финансиране. Две хиляди сгради са и в резервния списък.
Вижте повече в репортажа.