ЕК: Заплатите в България се увеличават, най-чувствително в обществения сектор

Пролетната икономическа прогноза за България за 2025 г. на Европейската комисия предвижда брутният вътрешен продукт да достигне 2%, което е спад с 0,8% спрямо 2024 г. Очакванията са през 2026 г. да нарасне минимално до 2,1%.

Външни и вътрешни фактори забавят растежа на БВП

Икономическият растеж се ускори до 2,8% през 2024 г. благодарение на частното потребление, което бе подкрепено от по-високи реални заплати, повишаване на заетостта и увеличаване на социалните трансфери. Износът на стоки и услуги се сви заради руската агресивна война, като общият номинален износ на стоки за Украйна и Руската федерация се сви с около една трета спрямо предходната година.

По-слабото търсене на български стоки от страна на Китай и Обединеното кралство също допринесе за спада на номиналния износ. Инвестициите намаляха с 1,1% поради по-ниските публични разходи, а фирмите натрупаха повече запаси.

За 2025 г. увеличените косвени данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните, както и повишаването на международните мита ще натежат на икономическите перспективи. Частното потребление ще нараства по-умерено, отколкото през 2024 г., ограничавано от временно по-високата инфлация и предпазните спестявания.

Перспективите за износа също са ревизирани в посока надолу, но се очаква през 2025 г. все пак да станат положителни поради положителния растеж през първото тримесечие, а през 2026 г. да се ускорят умерено. Износът на стоки през 2025 г. е повлиян и от планираните ремонтни дейности в секторите на стоманодобива и петролната рафинерия.

Предвижда се частните инвестиции да се свият през 2025 г. и 2026 г. поради повишената икономическа несигурност. Прогнозираното ускоряване на усвояването на средства от ЕС се очаква да подкрепи умерен растеж на инвестициите, който да се ускори през 2026 г. Като цяло прогнозата е реалният БВП да нарасне с 2% през 2025 г. и с 2,1% през 2026 г. 

Безработица и заплати

През 2024 г. пазарът на труда остава свит, като равнището на безработица е около 4%. Номиналното нарастване на компенсацията на наето лице се забави от 13,8% през първото тримесечие на 2024 г. до 4% през четвъртото тримесечие на 2024 г., тъй като инфлационният натиск отслабна, а фирмите се стремяха да ограничат разходите си.

Очаква се умереното нарастване на заплатите в частния сектор да продължи, съпроводено с ограничено съкращаване на работни места, свързано с влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността. Предвижда се заплатите в обществения сектор да нараснат силно през 2025 г. в условията на стабилно наемане на служители. 

Увеличаване на цените

ХИПЦ-инфлацията се забави до 2,6% през 2024 г. Повишенията на цените в началото на 2025 г. се дължаха на възстановените по-високи ставки на ДДС за хляба и ресторантите, по-високите акцизи за тютюневите изделия, повишените цени на електроенергията, газа, другите комунални услуги и административно определяните цени и по-високите цени на храните.

Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. също ще се определя както от външни, така и от вътрешни фактори. Очаква се по-високата инфлация на цените на храните на вътрешния пазар в началото на 2025 г. да се забави постепенно, следвайки в общи линии международните тенденции.

Пренасянето на по-ниските цени на фючърсите върху цените на дребно на енергийни и неенергийни промишлени стоки се очаква да поддържа инфлацията ниска. Дефлацията в сектора на услугите ще се благоприятства от умереното нарастване на заплатите и от необходимостта да се запази конкурентоспособността на изнасяните услуги в условията на влошена външна среда. Като цяло ХИПЦ-инфлацията се предвижда да бъде 3,6% през 2025 г. и 1,8% през 2026 г., пише БГНЕС.

За 2025 г. се очаква дефицитът да намалее до 2,8%

Планирано е по-нататъшно увеличение на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната. Публичните инвестиции ще се увеличат през 2025 г. в съответствие с усилията за ускоряване на изпълнението на РПР на фона на сериозните закъснения, а също и поради очакваните доставки на военно оборудване.

Очаква се стимулирането на икономическата активност от страна на публичните инвестиции да окаже положително въздействие върху приходите.

Положителен принос се очаква и от мерки като увеличението на акцизите върху тютюневите изделия, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляба и ресторантьорските услуги, политиката на 100% дивидент за държавните предприятия и от мерките за борба с укриването и избягването на данъци.

През 2026 г. се очаква дефицитът да остане на ниво от 2,8% от БВП. Ръстът на разходите за заплати, пенсии и социални придобивки в публичния сектор ще се забави, докато приходите, включително социалните вноски, ще се повлияят от увеличението на заплатите в частния сектор. 

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)