София е най-опасното място за придвижване на деца по улиците в Европа

София е най-опасното място за придвижване на деца и подрастващи в градска среда в Европа според ново престижно международно проучване на Clean Cities. 

Столицата на България заема последното 36-о място в класацията на избрани големи градове на континента, като получената от нея обща оценка е изключително скромна – около 27 пъти под средното за участващите в анализа населени места и над 3 пъти по-ниска дори спрямо предпоследния в подреждането. 

Проучването, наречено „Улици за децата, градове за всички“ (Streets for Kids, Cities for All) e изготвено от мрежата „Чисти градове“ (Clean Cities Campaign), в която членуват над 120 организации от 20 държави. Партньор на мрежата за България е Екологично сдружение „За Земята“. 

Класацията оценява градовете по три основни показателя, които са определени като ключови мерки от Европейската обсерватория за пътна безопасност на ЕС и са в съответствие с препоръките на УНИЦЕФ:

• създаване на „училищни улици“, тоест улици около училищата, по които е ограничен автомобилният трафик;
• обхват на улиците с ограничения за безопасна скорост (30 км/ч или по-малко);
• наличие на защитена велосипедна инфраструктура.

Тези мерки могат да се прилагат предимно на местно ниво и са доказали своята ефективност: училищните улици подобряват пътната безопасност и качеството на въздуха и могат да увеличат броя на децата, които ходят пеша или карат велосипед в ежедневните си придвижвания. 

Разширяването на зоните с 30 км/ч и изграждането на физически отделена велосипедна инфраструктура пък значително намаляват пътните инциденти и шумовото замърсяване от МПС, като насърчават активното придвижване, особено сред децата.

Без автомобили около училищата

Близо 1000 улици с ограничения в придвижването на автомобили са въведени в района на основни училища в 36-те града, като 26 са въвели поне една такава. Училищните улици вече се превръщат в ключов инструмент на градовете за насърчаване на мобилността, съобразена с нуждите на децата. 

Водещите градове в класацията – Лондон, Милано, Париж, Торино и Антверпен - са въвели подобна мярка в близост до повече от всяко пето основно училище, което е значително постижение, като се има предвид, че повечето училищни улици са създадени едва в последните няколко години. Париж, Лион и Милано също се отличават с ангажимента си за постоянна пешеходна зона и озеленяване на училищните улици.

Проучвания показват, че подобни мерки повлияват както на непосредствената физическа безопасност на учениците, така и на качеството на въздуха около училищата. 

Актуалните измервания на замърсяването с азотен диоксид от трафика в София показват, че в непосредствена близост до 8 от 9 училища въздухът е наднормено замърсен през цялата година. В София на практика не съществуват улици с ограничения за автомобили около училищата градът остава на последно място по този показател с оценка 0 (нула).

Безопасно придвижване

Столицата ни обаче не се представя много по-добре и по другите два водещи критерия, където заема предпоследното място, отново с доста ниски резултати. 

Почти половината от градовете са ограничили скоростта до 30 км/ч на поне 50% от пътната си мрежа, което показва, че тази мярка се превръща в норма. В много от градовете тези ограничения започват да се въвеждат едва след 2010 г. В този период Бристол, Гренобъл, Гент и Единбург въвеждат лимит 30 км/ч за голяма част от улиците си. При шест града – Париж, Брюксел, Лион, Амстердам, Бристол и Мадрид – това важи за 80% или повече от градската пътна мрежа. Само в пет града от проучването, по-малко от 10% от улиците имат това ограничение, но сред тях е и София с 2,9%. 

Анализът показва, че въвеждането на ограниченията на скоростта в европейските градове зависи главно от два фактора: амбициозни местни планове или национални закони, които определят по-ниски стандартни ограничения на скоростта за всички градове в страната.

За безопасното придвижване на децата е важна и защитената от трафика велосипедна инфраструктура. В Париж и Хелзинки обезопасените велоалеи достигат почти половината от дължината на пътната мрежа, а в общо седем града покритието е над  30%, което означава, че за много дестинации има безопасен велосипеден маршрут. В София на този показател отговаря само 1,9% от велосипедната инфраструктура и така изпреварваме единствено Букурещ (1%). 

Въпрос на лидерство

Париж се представя най-добре в общата оценка, с добри резултати по трите показателя и сумарен резултат от 79%. Това е резултат най-вече от усилията на градската администрация да стимулира прехода в града през последното десетилетие – от създаването на инфраструктура до въвеждането на мащабно, общоприето ограничение на скоростта в града от 30 км/ч. В Лондон пък за по-малко от 10 години са въведени повече от 500 училищни улици.

Проучването показва, че всеки град може да създаде условия за мобилност, благоприятна за децата. Общият знаменател между градовете с най-добри резултати е силното общинско ръководство. Това е и обяснението защо населени места от една и съща държава показват различни резултати. Многобройните изследвания и данните от мрежата Clean Cities показват, че привеждането на градовете във вид, благоприятен за детското придвижване, е важна стъпка към развитието на добра среда за живот за всички жители. Корелационният анализ показва още, че в градовете с високи резултати в класацията въздухът е по-чист, а хората ходят пеша по-често. 

Въз основа на констатациите в доклада се препоръчва местните администрации да възприемат подход към развитие на градската мобилност със специално внимание към децата, като реализират училищни улици, въведат ограничения на скоростта от 30 км/ч и инвестират в защитена инфраструктура за пешеходно и велосипедно движение. Националните правителства следва да дадат възможност на градовете да прилагат тези мерки, като при необходимост да адаптират правните рамки.

'За София, както и за други големи български градове, като Пловдив и Варна, тези препоръки са напълно адекватни и приложими. Въпросът опира до липсата на политическата воля и лидерство“, посочва Драгомира Раева от „За Земята“.

Тук е ролята и на гражданите да застанат зад правата на децата на България за правото им на безопасно, чисто и активно придвижване в града. „Трябва да заявим твърда публична позиция и да изискваме от управляващите на местно ниво да действат по добрия пример, да възприемат и приложат подхода и мерките, които да направят София безопасен и достъпен за придвижването на децата град“, добавя Драгомира.

Данните в проучването „Улици за децата, градове за всички“ са събрани в пряк контакт с градските администрации и от публично достъпни източници, както и от местните партньори на мрежата „Чисти градове“.