На Велика сряда - митрополит Киприан дирижира Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак

В навечерието на светлите Великденски празници - на 16 април, Велика Сряда, от 19:00 часа Държавната опера - Стара Загора ще поднесе на своите почитатели рядко изпълняваната Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак. Превърналият се в традиция Великденски концерт ще бъде дирижиран от Негово Високопреосвещенство Старозагорския Митрополит Киприан. Участват солистите Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. 

Здраво и плодотворно сътрудничество свързва владиката и състава на операта. Предвеликденският концерт през 2017 година бе дирижиран именно от митрополит Киприан – "Реквием" на Волфганг Амадеус Моцарт, като малко по-късно бе изпълнен и в град Казанлък. На 30 юли, на Античния форум "Августа Траяна", владиката дирижира и Тържествения концерт на Държавна опера – Стара Загора, посветен на 140 години от боевете за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война /1877-1978 г./ В края на годината, блаженопочиналият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит бе сред гостите на концерта, посветен на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. През 2018 година, митрополит Киприан застана на диригентския пулт и за "Моление за Стара Загора" - спектакъл, посветен на 141 години от епичните боеве за града по време на Руско-турската война и 140 години от Освобождението на България, състоял се нa Meмopиaлния ĸoмплeĸc "Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa". На големия християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 г., на Античния форум "Августа Траяна" владиката дирижира ораторията "Страсти по Матея" от митрополит Иларион, за която през 2021 г. Хорът на Старозагорската опера е отличен с "Кристална лира" в категория "Хорово изкуство". През миналата година архиереят дирижира "Стабат Матер" от Джоакино Росини.

История

На Антонин Дворжак е възложено да композира литургия от архитекта и меценат Йозеф Главка за тържественото откриване на параклиса, който той е построил за лятната си резиденция в Лужани.  Поради размера на параклиса, хорът трябвало да бъде малък и не е било възможно да има оркестър. Дворжак композира произведението между 23 март и 17 юни 1887 г.  В деня на завършването му той пише на Главка: "Имам удоволствието да Ви съобщя, че приключих работата и съм изключително доволен от резултата. Мисля, че ще бъде произведение, което ще отговаря напълно на  смисъла си.  Тази Меса  е израз на благодарност за  великия дар - че ни е дадена възможността да завършим успешно дело в прослава на Всевишния и в чест на нашето изкуство! Не се учудвайте, че съм толкова отдаден като  артист, който твори такова произведение!  Бих искал също така да Ви благодаря, че ми дадохте импулс да напиша произведение от този жанр, иначе едва ли би ми хрумнало; досега бях писал само подобни творби с по-големи размери и със значителни средства на мое разположение."

В писмото Дворжак споделя още, че е доволен от скромната творба, която смята, че може да има подзаглавие  "Вяра, Надежда и Любов" ("Glaube, Hoffnung und Liebe") и да се разбира като благодарност към Бога. Дворжак споменава други творци, които смята за мотивирани от християнската вяра: Бетовен, Бах и Рафаело.

Месата е изпълнена за първи път в параклиса на 11 септември 1887 г., дирижирана от композитора. Зденка Главка, съпругата на архитекта и съпругата на Дворжак Анна са сред солистите.  Първото публично представяне е на 15 април 1888 г. в Общинския театър в Пилзен, с ансамбъл от два хармониума, виолончело и контрабас.

Месата е с номер Oп. 76, но неговият издател Фриц Симрок е дал този номер на Петата симфония. Симрок не се интересува от месата. Публикувана е през 1893 г. от Novello в Лондон като Oп.86, с оркестрация на композитора. Тази версия е изпълнена за първи път на 11 март 1893 г. в Лондонския Кристален дворец, под диригентството на Август Манс. Версията за орган е публикувана от Р. Карл в Саарбрюкен през 1963 г. Издателство "Беренрайтер" публикува критично издание на версията за орган, което включва добавените части за виолончело и бас, считани за автентични от композитора.