Мнозинството българи одобряват идеята религията да стане част от редовната учебна програма в училище, показват данни от ново социологическо проучване на "Тренд". Допитването показва, че 57% от анкетираните одобряват въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Малко над една четвърт – 26%, са по-скоро или категорично против.
Одобрението е по-ниско сред най-младите и по-високо сред хората над 70 години. Проучването на "Тренд" е по поръчка на "24 часа" и е реализирано в периода от 10 до 16 март сред 1020 души.
В двора на 51-во СУ "Елисавета Багряна" има параклис, който е отворен по всяко време за всички ученици и учители. Всяка година, в деня на Пимен Зографски, се прави курбан и се почита паметта на светеца. Въпреки че децата не изучават "Религия", въвеждането на такъв предмет би обогатил общата култура, смята Божидара, която е ученичка в 11 клас.
"В час по "История" преди години сме говорили за различните религии, за различните култури, традиции, общности, в час по "Философия" също се изучава древногръцка религия, но не сме наблягали на тази част от християнството. Би било интересно да разгледаме и тази част от религията", сподели тя.
"За обогатяването на културата и за разбирането на другите хора, защото аз съм имала познати, които не уважават хора, които имат различни вярвания от техните", добави единадесетокласничката Калина.
Учителите също гледат положително на идеята
"Иновацията на училището ни е свързана с преподаване на добродетели. Ако изучаването на религия в училище някъде припокрива това, то смятам, че би било много хубаво", коментира преподавателят Ива Асенова.
Според експерти въвеждането на дисциплината ще помогне и за борба с агресията между подрастващите.
"Това са поредица от мерки, които целят едно - подобряване на атмосферата и също така възпитание на тези основни нравствени ценности, без които младият човек, подрастващите децата, учениците не могат да се социализират по един нормален начин. Целта не е привличане на децата към определена религиозна общност или въвеждането им в религиозни практики. Тук ние говорим за едно базово познание, за едни основни истини, които определят нашата култура, нашето национално самосъзнание, имат връзка с европейската ценност на система", каза богословът доц. Костадин Нушев.
Вижте повече в репортажа на Антония Яворова.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)
НБА: Билетът за финалните мачове на Ню Йорк Никс мина 100 000 долара
Мълния порази 30 крави и телета край Калофер
Пловдивчанин спипан с пет вида наркотици вкъщи
Президентът Йотова е за Празника на розата в Казанлък
Нарушената мозъчна пластичност при аутизъм може да е обратима
Кои лекарства за кръвно се понасят по-добре според нов анализ
Таргетна терапия удължава живота при платинум-резистентен рак на яйчниците
Как да се предпазим от хепатит A по време на почивка?
Blue Origin се надява да възобнови полетите на ракетата New Glenn до края на 2026 г.
Артемида II: НАСА анализира данните от историческата мисия около Луната
Учени от Кеймбридж създадоха първата ваксина с помощта на изкуствен интелект
Откриха „изгубен свят“ на 1500 м височина със светещ паяк и пеперуда с „птичи пера“
Един загинал и 28 ранени в катастрофи у нас за последните 24 часа
Какво ще бъде времето в понеделник?
Верижна катастрофа на пътя София - Варна
30 крави и телета загинаха след удар от мълния край Калофер.
Победа за Пьотр Нестеров
OpenAI превръща ChatGPT в "суперприложение" преди планираното си IPO
Започна премахването на оградата около незаконни строежи край Варна
Съществуват милиони токени, повечето от тях нямат никаква стойност
Силното поскъпване на жилищата засилва подкрепата за таван на населението в Швейцария
преди 1 година
преди 1 година