Здравеопазването е приоритет за българите в Бюджет 2025

Проучване на "Алфа Рисърч" хвърли яснота върху мнението на българите за приоритетите ни. Медийните и парламентарни дебати преди внасянето на държавния бюджет на второ четене изясниха в общи линии приоритетите на управляващите и на основните парламентарни групи за посоката на развитие на страната през 2025 и следващите три години. 

Националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 20-28 февруари сред 1000 пълнолетни граждани, интервюирани по домовете им с таблети, очертава следната картина:

Според абсолютното мнозинство от българите, 57%, най-значително увеличение на средствата в Бюджет 2025 трябва да има за здравеопазване. Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите.

На второ място, с почти равен дял от 35-37 на сто, са поставени изграждането и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на движението по пътищата) и пенсиите. Въпреки близките проценти в подкрепата, зад двата приоритета стоят различни социални групи. За инвестиции в инфраструктура настояват живеещите във всички типове населени места, освен в селата, където има най-много възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които разбираемо настояват за техния ръст.

Симпатизантите на БСП в най-голяма степен (64% от тях), но също така и на двете ДПС-та (по около 47%) са основните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата. Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, Възраждане и ИТН.

Назад остават образованието и националната сигурност

На четвърто място, с 20% се нарежда образованието и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, анкетираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.

Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10 на сто от анкетираните. Дали защото заплатите на полицаите вече бяха значително повишени, или заради неотложността на други пера, за ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3.7 на сто от анкетираните (7.7% от избирателите на ГЕРБ и около 3 на сто от избирателите на останалите коалиционни партньори). Малко под 8 на сто биха желали да има по-висок  ръст на средствата за други сектори.

Не трябва да надвишаваме разходите

Въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българските граждани съществува много висока степен на единодушие по въпроса "трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?"

"Държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга" – смятат 66% от запитаните. На противоположната позиция, "държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг" са 25% от анкетираните. 9 на сто не могат да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.

Разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите. Нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с "натиск от избирателите".

Настоящото изследване е проведено в периода 20 - 28 февруари 2025 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Снимка: "Алфа Рисърч"