Милена Милотинова: България дава урок на света и Европа по толерантност

Спасяването на българските евреи е уникален акт в световната история. Нито една друга държава не го е направила с изключение на Дания, която спасява евреите си по море. А България го прави на собствената си територия. Цялото общество се надига в защита на евреите - обикновените хора, Светия синод на БПЦ и парламентаристите начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, когато 43-ма парламентаристи от управляващото мнозинство правят подписка срещу депортирането им и за спасяването им. Това е една синхронна акция на цялото общество у нас. Това каза журналистът и водещ на "Брюксел 1" Милена Милотинова.

На мен ми се струва, че на Стената на спасителите в Музея на Холокоста трябва да има много повече имена от България, сподели в интервю пред БНР мнението си Милотинова, която е автор на филма "Спасените", излъчен отново в понеделник от 19.00 ч по БНТ 2.

Във филма Милотинова и операторът Любомир Станоев разказват за подвига, да не бъдат изпращани българските евреи в концентрационен лагер по време на Втората световна война и за изселването на евреите след 1944 в Близкия Изток, където те участват в основаването на новата държава Израел. Филмът разказва и за нерадостната съдба след 1944 на някои от спасителите на евреите. 

"Спасените" е излъчен за първи път през 1999 г. по БНТ и след това многократно е показван.

Тя допълни, че толерантността е дълбоко вкоренена в нашите национални черти и спасяването на българските евреи е еманацията на тази толерантност: "По време на Втората световна война България дава урок на света и Европа по толерантност и защита и опазване на човешките права. Нещо, което сега е във фундаментите на Европа. Участва цялото население, протестни писма пишат и съюзите на занаятчиите, писателите, адвокатите, протестна подписка подписват 43-ма парламентаристи, както и целият Светият Синод на БПЦ, която отваря вратите си за българските евреи. Представете си, ако Католическата църква беше постъпила като българските отци, колко много човешки животи щяха да бъдат спасени тогава."

Ключова според журналиста е Кюстендилската акция на Владимир Куртев, Асен Суйчмезов, Иван Момчилов и Петър Михалев, които, разбирайки за готвената депортация на евреи отиват в София при подпредседателя на НС Димитър Пешев, който събира подписката на депутатите от мнозинството и я огласява. След 1944 година обаче съдбата на Владимир Куртев, който е и в ЦК на ВМРО, е нерадостна. Той изчезва безследно. А Димитър Пешев е осъден на 15 години затвор. И сред обвиненията срещу него, както и срещу другите депутати от подписката, парадоксално, е и обвинение в антисемитизъм. Димитър Пешев многократно е канен в Израел след създаването на държавата, но никога не е отишъл. Племенницата му Калудка Кираджиева разказва във филма, че думите му са били: "Докато обвинението в антисемитизъм стои, няма да посетя Израел". Но комунистическата власт в България така и не преразглежда присъдата му.

Милотинова разказа още, че интересни разкази във филма има освен от самите български евреи, и на свидетели и потомци на спасителите, но така също и на бившия премиер на Израел Шимон Перес и бившия президент Ицхак Навон. Документи от архивите на България, Израел и Германия допълват картината, включително грамите от Германската легация от София до Берлин, които показват недоволството на германските офицери тогава, че България саботира исканата от Берлин депортация.