Приемен родител: Мисия или професия е?

Мисия или професия е да си приемен родител? Това разказва семейство от Павликени, в което получават приемна грижа братче и сестриче. В общината социалната услуга е много развита и осигурява топлина и истински дом за десетки деца с нерадостни съдби.

Семейството на Сенка и Иван Стефанови от Павликени са щастливи родители на пораснали син и дъщеря. След като се пенсионират, те решават да станат приемни родители. Преди шест години приемат в дома си Теодора и Денислав.

"Искахме едно детенце да вземем, обаче те са братче и сестриче, но не го знаеха и предложиха да ги съберат при нас, Теодора беше в детската градина, Денислав тъкмо беше почнал в първи клас. С желание ходят на училище. Първите месеци беше трудно, докато се нагодим един към друг, бях се притеснила, но при тях стана по-лесно", каза Сенка Стефанова.

За училището с любов

"Послушни са, имаше малко проблеми в началото, докато се изгладят нещата", коментира Иван Стефанов.

Днес на Теодора и Денислав не им липсва нищо - учат и се развиват с подкрепата на приемните си родители.

"Любимите ми предмети са биология, физика, история малко и география. Биология за различните клетки, а за спорта ми харесва, че правим движения, ставаш по-висок. Посещаваме и пещери", сподели Денислав.

"Любимият ми предмет е изобразително изкуство, тъй като аз много обичам да рисувам. Музиката и историята също са ми интересни", каза Теодора.

"Добре се чувстват. Дени обича много да чете книги, да събира малки колички, рисува много. Теодора пее в хора на училището, Дени ходи на плуване и на баскетбол", допълни Сенка.

Всяка година в Павликени се организират коледно тържество с децата от приемните семейства.

Вижте повече в репортажа.