България цени високо инвестициите на Япония у нас, които допринасят не само за икономическото сътрудничество между двете държави. Те служат като пример за успешен модел за организация на предприемаческата дейност и на ефективно взаимодействие между образователната система, науката, бизнеса и институциите, от който можем да заимстваме особено в сферата на иновациите и високотехнологичните производства. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща с делегация от над 70 японски компании от различни сектори, водена у нас от Сусуму Катаока - президент на Японската организация за външна търговия (JETRO). В разговора на „Дондуков“ 2 участва и посланикът на Япония в София Хисаши Мичигами.
"В рамките на седмица това е втората ми среща с представители на водещи японски компании, което е ясен знак за позитивната насока на съвместните усилия за задълбочаване на сътрудничеството между България и Япония“, заяви президентът Радев. Държавният глава приветства инвестиционния интерес на Японската организация за външна търговия към България и изтъкна геостратегическото положение на страната ни и достъпа, който предоставя до европейския пазар.
Президентът отбеляза усилията на страната ни за развитие на транспортната, енергийната, дигиталната свързаност в региона на Централна и Източна Европа – приоритет, който си поставя и инициативата "Три морета“, на която Япония е нов стратегически партньор.

Знанията на българските ученици, доказани в множество световни олимпиади по точни и природни науки, както и уменията на младите ни учени и специалисти в сферата на информационните технологии и изкуствения интелект, са най-ценното предимство на страната ни, заяви президентът Радев и изтъкна възможностите за сътрудничество с Япония в сферата на развитие на научната и изследователската инфраструктура. Като положителен пример за страната ни президентът даде Института за изследвания в областта на изкуствения интелект (INSAIT) към Софийския университет, който макар и открит само преди 2 години, вече привлича учени, изследователи и представители от бизнеса от цял свят. В последните години страната ни постигна забележителен напредък в автомобилния сектор, в сферата на роботиката и електрониката, на производството на микро сателити, на финтех индустрията, заяви президентът Радев и посочи възможностите за сътрудничество в тези области.
Разкриването на пряка самолетна линия между България и Япония ще насърчи инвестициите, туризма и обмена между младите ни хора, заяви още президентът.
По време на срещата от японските компании поставиха въпроси, свързани с развитието на ядрената енергетика в България, популяризирането на страната ни като СПА дестинация, както и теми, свързани с насърчаването на европейската конкурентоспособност.
Ще гласувате ли на предстоящите избори на 27 октомври?
Снимки: Прессекретариат на президентството
Зеленски призова съюзниците да увеличат подкрепата си за Украйна
МОСВ предприе спешен мониторинг на морските води заради танкера "Кайрос"
Мъж е загинал след челен сблъсък между две коли на пътя Габрово - Севлиево
Доставиха храна на борда на "Кайрос"
Хранителен режим при Хашимото
Стартират нови национални програми за скрининг на колоректален и цервикален рак
Защо корейското кимчи е полезно за имунната система?
Инфекция с Campylobacter при деца – как да я разпознаем?
Януарска „Витлеемска звезда“: Три планети в уникален парад около Слънцето
Почистването на орбитални отломки може да се превърне в печеливш бизнес
Съоснователят на Neuralink стартира проект, който може да промени човешката еволюция
Роботът Optimus е усвоил бягането, движейки се почти като човек
Читалище "Васил Левски 1945 г." ще зарадва варненци с безплатен коледен спектакъл
Какво време ни очаква за студентския празник?
Може ли изкуственият интелект да намали броя на върнатите покупки от е-магазини?
Бездомници превзеха подлезите във Варна (СНИМКИ)
Момиче се влюби в мъж, той я продаде за проститутка
Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта за бюджет на касата за 2026 г.
Кадър на деня за 7 декември
Половината швейцарци подкрепят предложение за таван на населението до 10 млн. души
Валутите на Централна Европа ще отстъпят от върховете си през 2026 г.