Археолози откриха над 500 монети от различни епохи в Стария град в Пловдив

Археолози от Регионалния археологически музей (РАМ) в Пловдив откриха близо 560 находки, от които над 500 монети от различни епохи и една златна заготовка за изработка на ювелирни изделия при разкопки в подножието на Стария град.

Проучваният обект е в историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", която представлява групов паметник на културата. Той е разположен на около 100 метра от Източната порта на Филипопол и най-вероятно представлява малка работилница, от типа на възрожденските дюкяни, каза ръководителят на разкопките Десислава Давидова.

Обектът е много интересен, стандартен за Пловдив, където дълбочината на културните напластявания могат да достигнат до седем метъра, разказа Давидова. При работата на този терен се е слязло на 6-6,5 метра. Открити са пристроявания, извършвани в различни периоди, като елинистическия – III-I век пр. Хр. и римския.

Мястото е част от инфраструктурата на трасето, през което минава улицата, експонирана в Източната порта. Районът обхваща пристрояването, което се извършва към улицата – работилници, магазини, жилищни сгради. 

Открито е голямо количество керамичен и монетен материал. Монетите са предимно от бронз. Предстои да бъдат реставрирани. За разлика от работилниците в югоизточната част на града, където се осъществява друг тип производство, тук става въпрос за малки занаятчийски магазинчета.

"Районът е интересен, защото това трасе е известно от праисторическата епоха. Тези трасета се използват постоянно и колкото по-близо си до тях, толкова повече са възможностите", разказа археологът. Това са малки работилници, различни от тези в югоизточната част на града, където се осъществява друг тип производство, предаде БТА.

Надписът, открит в началото на теренните проучвания на обекта, е изключителна находка. Най-вероятно става въпрос за почетен надпис от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север (193 - 211 г.), е становището на д-р Николай Шаранков, специалист по епиграфика. Предстои да се сформира екип, който да го проучи детайлно. 

Снимка: архив, БГНЕС