2023 - най-топлата, регистрирана у нас от 93 години насам

По предварителна оценка на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) средната годишна температура за 2023 г. в България е 12,9 °С. Това е най-топлата година, регистрирана в страната, от 1930 г. насам (фиг. 1). Тя е с около 0,4 °С по-топла от 2019 г. - втората най-топла в този период. Зимата и есента на 2023 г. са най-топлите сезони зима и есен за същия период, а лятото е третото най-топло. Единствено пролетта е с температури под нормата, съобщават от НИМХ.

Температура 

С най-голямо положително отклонение от нормата е месец януари, следван от месеците октомври, декември и септември (фиг. 2). Септември се отличава с летни температури, въпреки че всъщност е първият месец от метеорологичната есен. Броят на летните дни през септември (дните с максимална температура над 25 °С) е 25, което е повече от броя на летните дни през юни - първият летен месец. На 23 септември в 12 станции са измерени температури ≥ 36 °С. Необичайно топло е и през месец октомври, когато също има продължителни периоди с поредни летни дни. На 20 и 21 октомври в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Русе, Добрич и Варна са измерени температури ≥ 34 ℃. Относително най-студен месец е май, следван от април и юни.

През втората половина на юли е една от най-тежките горещи вълни в страната за последните десетилетия. Има периоди от по 8-12 дни в Северна България и по 16-17 дни в Южна България с регистрирани максимални температури ≥ 34 °C. В 38 метеорологични станции на НИМХ температурите са достигнали или надвишили 40 ℃. На 25 и 26 юли в областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Варна, Ямбол и Стара Загора са измерени температури ≥ 42 ℃.

Най-ниската измерена температура е минус 24,7 ℃ на 7 февруари на връх Мусала, а най-високата - 43,0 ℃ на 25 юли в Русе.

Валеж

По предварителна оценка на базата на данни от оперативните станции на НИМХ средната за страната годишна сума на валежа е 634 mm. Тя е близо до климатичната норма (фиг. 3). Месечните суми обаче варират в широки граници. Например след изключително сухия октомври, през който валежите са едва около 12% от месечната норма, следва най-валежният месец за годината - ноември, със среден сумарен валеж около 232% от климатичната норма (фиг. 4).

Най-големи щети от проливни валежи има в крайните югоизточни части на страната, където на 4 и 5 септември са наводнени редица населени места в района на Странджа и по най-южното черноморско крайбрежие. Най-много щети са нанесени в района на Царево, където е обявено бедствено положение. Компрометирани са стените на два язовира, реките са излезли от коритата си, разрушени са 12 моста, наводнени са улици и хотели, активирани са свлачища, затворени са пътища. На 5 септември четирима души са загинали във водната стихия в района на Царево. През месец юни в района на Берковица два пъти е обявявано бедствено положение заради проливни валежи, наводнения и нарушена инфраструктура.

На 25 и 26 ноември в цялата страна са регистрирани силни валежи от дъжд, преминаващ в сняг, като количествата на много места са надвишили месечните норми. Снеговалежите блокират страната. Стотици населени места остават без ток, в редица селища е спряно и водоснабдяването. Част от старопланинските проходи са затворени за движение, а в областите Силистра и Разград пътищата са напълно затворени. Тежкият сняг и силният вятър са довели до образуване на преспи, прекъснати са далекопроводи и са съборени клони и дървета главно в Северна и Западна България. Отделни общини на 13 области от страната са обявили бедствено положение, припомня БТА.

Силен вятър

Значителна е честотата на ветровите бури през годината. Почти през всички месеци има информация за нанесени материални щети от силни пориви на вятъра в различни райони на страната. На 4 ноември торнадо отнася покривите на над 100 къщи в община Исперих. Най-сериозни са пораженията в село Лъвино, където напълно са разрушени покривите на над 30 къщи.

На 18 ноември във Варна и София двама души са загинали, затиснати от паднали дървета вследствие на ураганен вятър. Бурният вятър, на много места със скорост над 20 m/s, нанася щети по паркове и сгради почти в цялата страна. Община Варна обявява бедствено положение във връзка с ураганния вятър в града и региона. Най-голяма скорост на вятъра в метеорологични станции в населени места е регистрирана в Русе на 23 декември – над 40 m/s от запад-северозапад.

Снимка: БГНЕС