Кои корекции в данъчните политики преди и сега могат да се повторят?

Принципът, възприет в данъчната система през последните 20 години, е да облагаме разликата между стойността, която се получава при изхода спрямо инвестираната в него сума или т.нар. цена на придобиване. От гледна точка на амортизация се позволява да бъде начислявана единствено и само върху първоначалната стойност, за която е закупен самият актив. Това каза експертът счетоводител и одитор Велин Филипов в ексклузивния мултиплатформен проект "Ин%лацията – уравнения и решения", коментирайки темата, свързана с възможността за инфлационни преоценки в данъчен контекст върху активите.

Пред Bulgaria ON AIR той обясни, че международните счетоводни стандарти допускат преоценка увеличение на стойността на дълготрайните активи.

"Това означава балансовата стойност да бъде увеличена спрямо пазарната им цена, ако тя е висока. Това се отразява в собствения капитал като преоценъчен резерв. Въпросната оценка не е призната за данъчни цели", уточни Филипов.

По думите му в националните стандарти не се допуска преоценка на активите от 2008 г. насам и мотиви за това няма.

"Предприятията, които прилагат национални стандарти, нямат възможност за преоценка", добави гостът.

От момента, в който сме забранили преоценката на активите от 2021 до 2023 г. инфлацията е 150%, подчерта Филипов.

"Това означава, че при 100 единици, вложени тогава, в момента, ако продажната цена пряко транслира инфлацията, трябва да продадем за 250. Ще направим изкуствена печалба от 150 единици, върху която ще платим данък. Ако трябва да реинвестираме сумата, би трябвало да извадим 250 единици", даде пример одиторът.

Гледайте целия разговор във видеото.