Близо 70% от българите искат 3 март за национален празник, само 9,6% са за 24 май

69,3% от българите са на мнение, че 3 март трябва да остане национален празник, докато едва 9,6% смятат, че за такъв трябва да бъде обявен 24 май. Това показва проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено в рамките на редовната изследователска програма на агенцията чрез интервю "лице в лице" с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.

Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават трети март, а 10,7% назовават 24 май. 48% са в "с6редната" опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.

Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати, посочват от агенцията.

Проучването е имало за цел да провери осведомеността на българите и нагласите им относно подготвяните конституционни промени. 

свързани

Проучване: Всеки трети българин би искал да живее по времето на Тодор Живков

Промените в Конституцията - аматьорщина или повод за политически дивиденти?

61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап "за", 14,8% са към момента "против".

Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.

29% са "за" да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да формират мнение.

Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват - личи объркване и по-скоро неохота.

Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR