Любов по време на криза

Световноизвестният философ, психолог и писател пред Bulgaria On Air

07.11.2011 • 14:52
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Любов по време на криза
Любов по време на криза

ИМА ЕДНА ИЗУМИТЕЛНА ТЕОРИЯ, която Фройд развива. Той твърди, че ни боли, защото страдаме от любов. Боли ви стомахът, казва той, причината за това е в любовна травма от вашето минало, една любов, която преживявате като поругана.

Днес в един свят, който се сблъсква с икономически и социални кризи, любовните отношения страдат. Дали нещастната любов е в корена на кризите или кризите са тези, които пораждат нещастието в чувствата, е като да търсим отговор на вечния въпрос за кокошката и яйцето. Определено обаче наблюдаваме едно оттегляне, затваряне на човека в себе си, изграждане на стени между него и външния свят - един свят, в който цари индивидуализмът. Поради разпространението на това изкуствено общуване, което наблюдаваме преди всичко в интернет, се създава един повърхностен език - ние споделяме по-малко и допускаме по-малко другите в нашето пространство. Хората се крият зад екрана, затворени за акта на даряване, за сублимацията, която произлиза от любовта. Тези промени водят до едно завръщане към архаизма. В търсене на опора и ориентир ние се обръщаме към религията. Но тази нова проява е непривична за природата на любовната връзка, която се стреми към една нова форма. И това е проблемът на нашата цивилизация.

...

ДНЕС СЕ НАМИРАМЕ В ТАКА НАРЕЧЕНАТА интеркултура и аз съм неин поддържник. Вярвам, че това е бъдещето. Каквито и да са кризите и заплахите, човечеството се отваря за тази интеркултура, която минава през мултилингвизма...

Има една европейска програма за многоезичието, която напълно приветствам. Това е едно голямо обещание, което, ако се развива в правилна посока, ще възпита ученици, владеещи 5-6 езика, и то в дълбочина, изучавайки езика с неговата култура. Това биха били полифонични същества, които могат да мислят различно, да чувстват различно на всеки език и благодарение на това са способни да се разгърнат за едно колективно съществуване с други нации и култури... Но днес все oще не сме на това ниво. Тези калейдоскопични индивиди, както ги наричам аз, ми се струват бъдещето на човечеството...

...

ИМА ЕДНА ФРАЗА НА ВОЛТЕР, която много харесвам: “Раят е там, където се намирам аз”. В някои мои мечти, особено когато бях млада, виждах рая в Несебър или при баба ми в Ямбол, но се научих да бъда като Волтер и да изграждам рая там, където съм самата аз. Така че в тази структура има по малко от българската роза, портретите на Кирил и Методий, Несебър, Черноморието, но там са и Ню Йорк и Ил-дьо-ре, така че това е един букет. Но днес Черноморието е различно. Преди няколко години бях в Несебър за снимките на един филм и бях разочарована как плажовете са много осезаемо стеснени, оградени от нови постройки. Наричам това “Санта Варвара”. Намирам, че има много варварство в това търговско натрапване.

 

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА е българо-френски философ, психоаналитик, писател и социолог. Живее във Франция от 60-те години, в момента е професор в Университета Париж Дидро. Кръстева се прочу в средите на международната културна теория още с първата си книга, Semeiotike (1969). Заедно с Ролан Барт, Цветан Тодоров, Жерар Женет и Клод Леви-Строс тя се нарежда сред водещите представители на структурализма. Основател и председател на комитета за наградата "Симон дьо Бовоар".

* текстът е откъс от интервюто на Юлия Кръстева за Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE. Пълния текст четете в ноемврийския брой на списанието – ще го намерите в разпространителската мрежа и в бензиностанциите на "Лукойл" и OMV

 

 


България виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички