Велкова: Ще задлъжнеем с 46 млрд. до края на 2023 г., необходими са ни нови 13 млрд. дълг

"Финансовият план за оставащите месеци от 2023 г. без съмнение е най-сериозната задача пред всички нас. За да се постигне бюджетен дефицит от 3%, без да се режат разходи, служебното правителство подготви пакет от промени в данъчното законодателство - възстановяване на намалените ставки на ДДС, данък свръхпечалба и други. За нас беше важно да знаем какво е становището на партиите. Тази седмица двете най-големи коалиции обсъдиха вижданията си за бюджета. От заявеното стана ясно, че не подкрепят промените в данъчното законодателство. Подобни коментари направиха от останалите партии", заяви премиерът Гълъб Донев по време на брифинг в Министерския съвет.

По думите му българските граждани и българският бизнес не трябва да понасят тежестта на нов дълг, заради което след анализ от служебния кабинет са преценили да внесат Бюджет на база действащо законодателство.

"Предложеният законопроект за бюджет е с дефицит от 6,4 от БВП или 12 млрд. лв.", отбеляза Донев.

"Със законопроекта не се предлага промяна в данъчната политика. При това положение, че бъде необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв. До края на 2023 г. размерът на дълга ни ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25% от БВП", допълни служебният финансов министър Росица Велкова. Задълженията ни ще скочат до 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г.

Тя подчерта още, че събираемостта на данъчните приходи през първото тримесечие на годината е значителна - нараства с 21% спрямо година по-рано.

"Тази висока събираемост не е достатъчна да осигури финансирането на ръста на разходите", категорична бе тя. 

Велкова разясни и какви ще са промените в  доходната политика.

"Отразено е увеличението на минималната работна заплата от 1 януари от 710 на 780 лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал за всички бюджетни структури, които не са получили такива през 2022 г. За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 за възнаграждения на персонала", каза тя.

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

• 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите, съгласно действащото законодателство - с 12 на сто за 2023 г. В резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. 

По отношение на средствата от ЕС България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. 

Снимка: БГНЕС