По стъпките на Гърция и Франция: Какъв ще е ефектът от тавана на надценките и ще сработи ли у нас?

Един от първите закони, който ще трябва да разгледат новите народни представители, е този за надценките на хранителните продукти. В него се предвижда продукти от 17 основни храни да се предлагат с максимална надценка от 10%. В момента тече предварително обсъждане на проектозакона, който е публикуван на интернет страницата на Министерството на икономиката. 

Изготвеният към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб "Бял" и "Добруджа", свинско месо - охладено, пилешко месо, кайма, прясно мляко, кисело мляко краве, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, масло, захар, зрял боб и храни за кърмачета.

Още преди 2 месеца икономистът Румен Гълъбинов препоръчва в страната ни да се въведе тази практика на пределни търговски надценки, тъй като това е работещ механизъм в други държави в Европейски съюз, сред които Гърция, Франция, Италия. 

"Предварително не бихме могли да кажем дали това ще сработи в българските условия или не. В България трябва успоредно да върви анализът за веригите на доставка и за веригите на добавената стойност, по повод продажбата на хранителните стоки. Т.е. ние да видим какво се случва, когато имаме стоки от вътрешни производители, вътрешни стоки, когато имаме стоки от внос от държави в ЕС и извън ЕС", коментира Гълъбинов.

Икономистът е категоричен, че инфлацията към момента се е появила по нетрадиционен и непредвидим начин, следствие на пандемията и военните действия в Украйна. И докато погледите са приковани във високите цени, експертите съветват да следим и растежа на лихвите.

"Трябва да се проследи докога ще продължи увеличението на основните лихвени проценти - и по доларите, и по еврото. И то да продължи достатъчно дълго, но в същото време и не повече от необходимото, за да не забави икономическият растеж, и да не се получи обратният ефект на рецесия", обясни още Гълъбинов.

Потребителите приемат идеята, но се надяват законът да бъде приложен адекватно и да не се отрази на качеството.

"Ако е фиксирано в по-краткосрочен период - може и да проработи. Ако е дългосрочно - ще бъде вредно", коментира потребител.

Ако бъде приет, нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци, с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат за продажба на дребно храни. 

Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.