Спасилите се у нас сирийчета мечтаят за мир: Той идва от сърцето, големите да спрат войната

В търсене на нормален живот, хиляди бягат от гражданската война в Сирия. Доказателство за това е засиленият мигрантски натиск и по българските граници. Сред търсещите спасение са и много деца. През миналата година в България са настанени 29 непълнолетни в бежански центрове, а от началото на тази - 7.

Мухамед и Кинан преди година бягат от Сирия през Турция с напълно непознати хора. Заради продължаващата 12 години гражданска война, родителите им са принудени да ги изпратят по несигурния и опасен път към Европа в търсене на спасение.

"Не познавах никого, не знаех езика. Бях сама - без моята майка и моя баща. В началото ми беше много трудно да свикна с мисълта. Най-трудно за мен беше, че за първи път се отделих от семейството ми", сподели едно от децата.

"Няма да забравя чувството, когато пристигнах в България, защото не познавах никой, не можех да спя по цели нощи", коментира друго дете.

Преди два месеца от войната бяга и 12-годишният Мухамед. Често мисли за думите, с които родителите му го изпращат, а именно, че това е начинът да се съберат всички в страна без размирици.

"Много се страхувах в началото, пътят беше много труден, но след няколко дни тук в България - видях Кинан, той е мой съсед от Сирия. Когато се срещнахме, вече бях много спокоен. След това започнах да ходя и на училище", разказа Мухамед.

Децата бежанци се опитват да водят нормален живот далеч от родината си, а за времето, което прекарват в България, вече знаят и думи на български. Единствената им мечта е да има мир, за да имат безгрижно детство, но не далеч от близките си.

"Големите са отговорни за всичко, те трябва да спрат войната. Аз искам да ходя на училище и ако възрастните не създават проблеми - всичко ще бъде наред. Мир е чувство, което идва от сърцето, няма как да има мир без семейство и приятели, когато си далеч от родината", посочи едно от децата.

Децата, които търсят международна закрила, не избират сами да бъдат бежанци. Често родителите им избират да ги обрекат на тази съдба, защото не искат децата им да станат талибани и да убиват хора. Други обаче неслучайно избират България, именно заради бежанския статут.

"Когато говорим за дете, ние си представяме децата, които познаваме, а те имат нужда от колело или лаптоп. Тук идват деца, които са с различна история, опит, и то преживели неща, които дори не са по силите на възрастен да си ги представи", коментира Юра Данчева от Съвета на жените бежанци в България.

Вижте повече в репортажа на Тереза Кънчева.