Механизмът за разследване на главния прокурор ще бъде приет от следващия парламент. Това обяви служебният министър на правосъдието, след като стана ясно, че сегашното народно събрание най-вероятно няма да успее да приеме промените в Закона за съдебната власт.
За забавянето на съдебната реформа от ГЕРБ обвиниха вносителя на някои от предложенията - служебният кабинет. Депутатите на Борисов обвиниха правосъдния министър Крум Зарков в упражняване на натиск - за кратко време да се приемат важни реформи.
"По стандартните правила на парламента най-малкото възможно е 7 дни. Може да ги съкрати на 3. Има становище на ВКС от 23 страници. Смятате ли че Зарков е по-умен от целия ВКС?", попита Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС.
Упреци към служебния кабинет дойдоха и от БСП и "Български възход". "БСП подкрепи предложените промени в съдебната власт, но трябва да отчетем - служебният кабинет внесе законопроекта на 30 декември", коментира проф. Румен Гечев от БСП."Изпълнителната власт се забави с много от законите си. Вината не е само в НС", смята Георги Самандов от "Български възход".
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков отговори на нападките: "През тези 30 дни поне 8 бяха загубени с процедурни хватки. Бях обвинен, че съм упражнил натиск - това е напълно вярно. Натисках, натисках като депутат, натисках като протестиращ. Ще продължа да натискам, докато страната ни се превърне в правова държава", заяви Зарков.
От "Продължаваме промяната" и ДБ също обвиниха останалите партии, че са забавили умишлено реформите за контрол на главния прокурор чрез процедурни хватки."Промените бяха оставени за последните 2 седмици. До голяма степен виновни за това забавяне са ГЕРБ, ДПС и в някои случаи и БСП, но основно вината носи ГЕРБ", категоричен е Васил Пандов от "Продължаваме промяната".
"Не виждам политическа воля в мнозинството", коментира Надежда Йорданова от ДБ.
"Възраждане" зае позицията, че реформи в правосъдието са крайно необходими, но е трябвало да бъдат започнати още по време на управлението на "Продължаваме промяната", които са основните стожери на механизма за разследване на обвинител номер 1.
В крайна сметка реформата в правосъдието остава на трупчета, въпреки че е сред основните предизборни обещания на партиите през последните 4 парламентарни вота. Създаването на механизъм за контрол върху главния прокурор е заложено и в Плана за възстановяване и устойчивост, а липсата му се явява пречка по пътя ни към Шенген.
Трябва ли България да стане президентска република?
Вижте повече в репортажа на Борислава Алексова.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)