Няма изненадани - решението кой да разследва главния прокурор се отлага

Механизмът за разследване на главния прокурор ще бъде приет от следващия парламент. Това обяви служебният министър на правосъдието, след като стана ясно, че сегашното народно събрание най-вероятно няма да успее да приеме промените в Закона за съдебната власт. 

За забавянето на съдебната реформа от ГЕРБ обвиниха вносителя на някои от предложенията - служебният кабинет. Депутатите на Борисов обвиниха правосъдния министър Крум Зарков в упражняване на натиск - за кратко време да се приемат важни реформи. 

"По стандартните правила на парламента най-малкото възможно е 7 дни. Може да ги съкрати на 3. Има становище на ВКС от 23 страници. Смятате ли че Зарков е по-умен от целия ВКС?", попита Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС.

"Изпълнителната власт се забави с много от законите си. Вината не е само в НС", смята Георги Самандов от "Български възход".

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков отговори на нападките: "През тези 30 дни поне 8 бяха загубени с процедурни хватки. Бях обвинен, че съм упражнил натиск - това е напълно вярно. Натисках, натисках като депутат, натисках като протестиращ. Ще продължа да натискам, докато страната ни се превърне в правова държава", заяви Зарков.

"Промените бяха оставени за последните 2 седмици. До голяма степен виновни за това забавяне са ГЕРБ, ДПС и в някои случаи и БСП, но основно вината носи ГЕРБ", категоричен е Васил Пандов от "Продължаваме промяната".

"Не виждам политическа воля в мнозинството", коментира Надежда Йорданова от ДБ.

"Възраждане" зае позицията, че реформи в правосъдието са крайно необходими, но е трябвало да бъдат започнати още по време на управлението на  "Продължаваме промяната", които са основните стожери на механизма за разследване на обвинител номер 1. 

В крайна сметка реформата в правосъдието остава на трупчета, въпреки че е сред основните предизборни обещания на партиите през последните 4 парламентарни вота. Създаването на механизъм за контрол върху главния прокурор е заложено и в Плана за възстановяване и устойчивост, а липсата му се явява пречка по пътя ни към Шенген.

Вижте повече в репортажа на Борислава Алексова.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)