Самоопределящите се като роми в България намаляват, каква е причината?

Според новите данни за етническия състав на населението, базирани на преброяването от 2021, самоопределящите се като роми в България намаляват. През миналата година само 4,4% или 266 720 души са се определили като роми, а през 2011 те са били близо 4,9% или 325 343. Това означава спад с 0,5%.

Турската етническа група също намалява - с 0,4 процентни пункта в сравнение с данните от преброяването през 2011. През 2021 година 8,4% или 508 378 души от отговорилите на въпроса за етническата принадлежност са се причислили към нея; през 2011 те са били 8,8% или 588 318.

Сами по себе си данните дават основание да се отхвърли любимата теза на т.нар. "патриоти", според която ромите щели да претопят българите. Трябва да е пределно ясно, че разпалването на страхове и биенето на камбаната за "надвиснала заплаха" от другите етноси е подбуждане към омраза, нетолерантност и дори насилие.

Първата причина за спада на самоопределилите се като роми вероятно е засилването на емиграцията. Приблизително 41% от спада в броя на населението през последните 10 години се дължи тъкмо на нея. За сравнение: от 1993 до 2011 напускащите страната (външната миграция) са около 32% от общия спад на населението.

Непосредствената причина за тези процеси е приемането на България за член на ЕС през 2007. Пикът на емиграцията е бил през 2019, когато 40 000 напускат - по данни на НСИ. Много от ромите, но също така и много от етническите българи и турци търсят препитание извън България - например в други страни в ЕС като Германия и Испания.

Спадът в броя на ромите обаче може да се дължи и на друго: вероятно някои премълчават етническата си принадлежност. Това е резултат от все по-силното патриотично репчене на някои партии и политици. "По-добре да се пишем българи, за да не ни подхванат още по-здраво!" - вероятно така разсъждават немалко хора в гетата. 

Още при преброяването през 2011, експерти коментираха, че броят на ромите е силно занижен. Твърде възможно е и последните данни да не отразяват коректно реалната численост на ромския етнос в България. Освен това близо 64 000 участници в преброяването са отказали да отговорят на въпроса за етническата принадлежност, а близо 16 000 не могат да се самоопределят. При последното преброяване броят на хората в тези две групи е нараснал.

Ромската етническа група е най-младата в сравнение с българската и турската. 26,6% от ромите според данните са на възраст до 14 години; при турците в тази група попадат близо 14%, а при българите - 12%.

При ромите няма проблем с ниската раждаемост. Докато при етническите българи - има. Но според данните спадът в броя на етническите българи, спрямо 2011, е с 0,2%, докато при ромите е с 0,5%.

Българските политици ще допуснат тежка грешка, ако си заровят главите в пясъка, смятайки, че "изтичането" на български роми към ЕС ще реши от само себе си проблема, свързан с ниската степен на интеграция на това малцинство. Гетата си остават бомби със закъснители - въпреки притегателната сила на ЕС, пише DW.

Емиграцията, ниската раждаемост, високата смъртност сред българите, а и безотговорността на много от лъжепатриотите, както и на политици-мними защитници на правата на малцинствата, които предпочитат ромите да бъдат държани в зависимо положение, за да бъдат използвани като "ресурс за гласуване", остават "сурови факти от живота" в България. Те влекат след себе си много тревожни последици и потенциални тенденции.

Ако те не се променят, в края на века България може да се окаже държава с население под 4 милиона, както вещаят демографските прогнози, при това раздирана от междуетнически конфликти.

Снимка: БГНЕС