Министър Велкова: Няма да има актуализация на бюджета

7 / 9

Министър Велкова представи информация за Бюджет 2022

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR

Твърденията в публичното пространство, че съществуват възможности на държавния бюджет за 2022 г., от които да се финансират непредвидени разходи, като например компенсации за битови и небитови потребители на газ, енергийни помощи, а дори и увеличаване на доходите – твърдения, базирани на излишъка, с който приключихме към 31 юли от 1,5 млрд. лв., са неоснователни, заяви министърът на финансите Росица Велкова на пресконференция, на която представи изпълнението на бюджета и анонсира базов сценарий за тригодишна бюджетна прогноза за периода 2023 – 2025 г.  

По думите на министъра излишъкът през лятото не е извънредно постижение, това се случва почти всяка година, например през 2020 г. месец юли приключва с 1,7 млрд. излишък, а годината е с над 3 мрлд. лв. дефицит. Подобно е и 2021 г. – когато годината приключва с 4 млрд. лв. дефицит, съобщиха от Министерството на финансите.

"Това е временен, текущ излишък, но не означава, че могат да се правят непредвидени разходи", обясни министърът.

Другата теза от публичното говорене, която Росица Велкова обори с факти, е, че има сериозен резерв в капиталовите разходи, те са над 8 млрд., гласувани в закона за бюджета, а изпълнението към 31 юли е малко под 2 млрд. лв. Тя поясни, че структурата им е такава, че не позволява преструктуриране на разходите – 4 млрд. лв.  са европейски средства, 4-те млрд. лв., които са по националния бюджет, са: 1 млрд. и 100 млн. лв. са по общини, които са децентрализирани и правителството не може да преструктурира капиталовите разходи на общините; 1 млрд. и 200 млн. лв. са разчетени за сектор "Отбрана и сигурност"; 1 млрд. и 200 млн. лв. са по бюджета на МРРБ. Останалите 500 млн. лв. са по бюджетите на министерства и ведомства, над 40 разпоредители са с бюджет. Едва ли там може да се очакват сериозни икономии, но ще има минимална част за преструктуриране, коментира още министър Велкова.  

"Има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигури от преструктуриране на разходи по централния бюджет – напр. такъв разход е над 70 млн. лв. за изборите, сега се търсят разходи за настаняването на бежанците от Украйна", смята финансовият министър.  

По темата за актуализация на бюджета министър Велкова каза пред медиите, че на този етап е невъзможно да се разработи актуализация, защото приходната част е напрегната, ще се наложи доста усилия да положат двете приходни администрации, за да съберат приходите, които са гласувани с актуализацията на бюджета.

"Няма налични приходи, единствен вариант е дълговото финансиране, но при лимит на дълга от 10,300 млрд. лв. не считаме, че трябва да се увеличава дълговото финансиране за финансиране на допълнителни разходи. Единственият вариант са икономии и преструктуриране на разходи до размер, който е възможен, за да се финансират непредвидени и спешни разходи", убедена е Велкова.

Финансовият министър представи разработената предварителна макроикономическа прогноза, която ще бъде актуализирана отново през септември на база новите данни. На база това е изготвена и тригодишна бюджетна прогноза в служебен вариант. В нея за 2023 г. се очаква БВП да е 166, 667 млрд. лв. и растежът да се забави на 2,2 процента, ще се забави и средногодишната инфлация на 5,8%.

"На база базовия сценарий за тригодишната бюджетна прогноза, като са отразени единствено действащите политики както в приходната част, така и в разходната част, за 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит в размер на 11,400 млрд. лв., което е 6,8% от БВП, като дълговото финансиране би възлизало на 15 млрд. лв.", анонсира Велкова.

Ако се поддържа такъв дефицит, през 2025 г. бихме стигнали на 40% дълг от БВП. По думите на министъра основният ръст в разходите са в няколко направления – социалните и здравноосигурителните плащания в размер на 5 млрд. лв., 3,8 млрд. лв. са ръст в разходите за пенсии. Другият сериозен ръст е в разходите за персонал в размер на 1,6 млрд. лв., има ръст в капиталовите разходи от 3,8 млрд. лв., защото стартират инвестиционните разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост. Тези разходи не дават гъвкавост за оптимизиране и преструктурирате.

"Ако не се направи промяна в данъчната политика и преструктуриране на разходите, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта 01.01.2024 г. за членство в еврозоната", предупреди министърът на финансите.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК