Земите на днешна България дом на динозаври преди 84 млн. години?

Земите на днешна България са били част от третия период на Мезозойската ера, наречен Креда. Край Трън са открити фосили на милиони години, за които се предполага, че са част от динозаври.

На обещаващи открития се натъкна петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН край Трън.

"Всяко лято август месец ние сме по една седмица там и наистина открихме невероятни неща, които до преди 10 години щяха да бъдат научна фантастика, ако бяхме казали на някого, че ще имаме не само динозаври, ами крокодили, костенурки от времето на динозаврите. Открихме вече и останки от микрогръбначни. Различни риби, земноводни. Това са първите останки от такива животни от времето на динозаврите, открити в България", заяви Владимир Николов.

Сред българите е и световно известният американски палеонтолог и еволюционен биолог проф. Стивън Брусати.

"България има много данни за фосили. Не става дума само за динозаври, има много други видове фосили. Те са по-стари от динозаврите. В България има и много фосили на бозайници след динозаврите, но новите открития край Трън - те са първите наистина значими данни за наличието на динозаври по тези земи, така че съм убеден, че предстои да открием още много други вкаменелости", каза проф. Бурсати.

"Това, което намерихме, бяха останки от костенурки. Като цяло, ние намираме изключително много останки от костенурки на находището. Това, между другото, са първите костенурки от времето на динозаврите, които биват откривани в България. Намерихме и няколко много хубави големи зъба от крокодили. Открихме също така и фрагменти от кости на по-едри животни, вероятно от динозаври.", твърди Николов.

Страстта към науката и големият потенциал на Трънското находище обединяват българските учени с проф. Брусати в търсенето на нови вкаменелости.

"Наистина изключително полезно и ние определено смятаме да продължим да работим заедно. Вече имаме планове за това как ще продължим да изследваме находките, като естествено ще започнем с тази, която смятаме, че е най-важна от научна гледна точка и ще има най-голямо влияние за нашите разбирания за гръбначните фауни от времето на късните креда преди около 83/84 милиона години", добави Николов.

"Учените в България са прекрасни хора. С тях станахме много добри приятели и добри колеги. Очаквам с нетърпение да се завърна и се надявам да работя с тях още много пъти. Смятам, че България се превръща в едно от любимите ми места. Харесва ми тук и най-вече мисля, че тези динозаври, тези нови фосили, имат потенциала да бъдат едни от най-важните нови динозаври от където и да е другаде по света, затова трябва да продължим да копаем и да видим какво ще открием", смята проф. Бурсати.

Проф. Брусати е автор на няколко бестселъри и десетки научни статии. Той е бил и научен консултант на последния филм от голяма приключенска сага за динозаврите.

"Беше много забавно да работя по филма. Беше ми странно, защото съм свикнал обикновено да бъда в офиса ми, да водя лекции и да копая за останки на динозаври - имам много готина професия, но да работя с хората от Холивуд и да се запозная с филмови звезди, беше лудо и съм много доволен, че станах част от екипа, създал филма. Опитах се да помогна да направят динозаврите от филма реалистични. Това е нещо ново за филмите от поредицата", споделя той.

Любопитството към фосилите на динозаври и други организми от преди милиони години расте с всяко следващо откритие на палеонтоложкия екип.

"Към момента фосилите не могат да бъдат разгледани от публиката, понеже тепърва трябва да бъдат изследвани. Научният процес в палеонтологията е такъв, че преди да бъдат изложени пред публика, всички фосилни кости трябва да бъдат описани и публикувани в научните списания и едва тогава могат да бъдат изложени в музейните колекции", обясни Николов.

Преди да бъдат видени зад витрините в Националния природонаучен музей, вкаменелостите трябва да преминат през много изследвания.

"Чака ни доста работа, която може да звучи скучна, но за нас като хора, които се занимават с наука, е твърде вълнуваща и естествено още от сега гледам напред към следващото лято, защото нямам търпение да се завърна на терен край Трън и да работя отново с професор Брусати", посочи още той.

"В крайна сметка е много любопитно да се замислим, че точно тук в България, където стоим в момента, е имало динозаври - месоядни, тревопасни, динозаври с големи дълги вратове, които се издигат високо в небето, динозаври с патешки човки и такива със странни кости в главите си. Сега тези създания звучат сякаш са от фантастичен свят или като фантазия, но те са били истински и са живели тук, а сега ние намираме техните фосили тук и за мен това е удивително", заяви проф. Бурсати.

Николов и Брусати ще работят и в следващата експедиция край Трън в търсене на нови открития, които могат да променят представата ни за еволюцията на динозаврите.

Вижте повече в репортажа на Димитър Минчев.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК