Преди около 65 милиона години измират динозаврите - последното голямо измиране на голям биологичен вид. Учени предупреждават, че сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека - предизвикана от промените в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство.
Само през следващите десетилетия се очаква да изчезнат поне 1 милион видове - това предрича ООН в доклад, публикуван през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че значително намалява наличието на храни, казва професорът по глобална екология от университета Flinders в Южна Австралия Кори Брадшоу.
Причината за това - липсата на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу показват, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което извършват пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански продукти ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, след като естествените им врагове, сред които са пчелите и други видове насекоми, няма да ги има, пише DW.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви животински видове - особено в крайбрежните райони. Там обаче запасите от риба са силно намалели, което допълнително застрашава човека. Липсата на сигурност за прехраната, която е свързана и с увеличаващите се периоди на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните региони в света - особено Африка - в региона южно от Сахара и части на Югоизточна Азия.
Качеството на почвите вероятно също ще се влоши, когато измрат определени микроорганизми. Някои учени предполагат дори, че микроорганизмите вероятно ще измрат по-рано от редица други биологични видове. Липсата на микроорганизми ще доведе до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, намалено плодородие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е крайно опасно, защото органичната субстанция е нещо като лепило, което осигурява спойката на всичко останало.
Голяма част от сладководните запаси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския регион например снабдяват близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с много по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на валежите пък навярно ще се повлияе отрицателно от обезлесяването, поради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - процес, който се наблюдава например в региона на река Амазонка.
Снимка: DW
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Родилка почина в частна болница в Сливен, има ли лекарска грешка?
България може да изгуби Нургюл Салимова заради скандалите в шаха
Почина проф. Александър Янчулев, първият демократично избран кмет на София
Калин Врачански влиза в ролята на Яким в театралната версия на "Дами канят"
Ебола – защо инфекцията остава тежка и трудна за овладяване?
Какво представлява HELLP синдромът през бременността?
Какви хранителни вещества ни дават черешите?
Използването на алое вера при кожни проблеми през лятото
В Слънчевата система може да е имало още две планети гиганти
Започнаха първите изпитания на „еликсир на младостта“ върху човек
Край Шанхай заработи първият подводен център за данни, захранван от вятър
Планетата е заплашена от екстремни горещини и хаос
Американските самолети се връщат в България
Приключи финалния турнир по шахмат за VIII-X клас от Ученическите игри във Варна
Цветелин Чунчуков удължи контракта си със Спартак Варна
Директорът на "Евровизия": За нас е много вълнуващо, че конкурсът идва в страна, в която досега не е бил
BNP Paribas: IPO-тата на технологични компании в САЩ подхранват апетита и в Европа
Лято 2026 - свободни места за летния сезон в България все още има
Потребителските цени в САЩ са достигнали най-високото си ниво от три години
Платформа на БАН отваря вратите за българския бизнес с готови AI модели