Преди около 65 милиона години измират динозаврите - последното голямо измиране на голям биологичен вид. Учени предупреждават, че сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека - предизвикана от промените в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство.
Само през следващите десетилетия се очаква да изчезнат поне 1 милион видове - това предрича ООН в доклад, публикуван през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че значително намалява наличието на храни, казва професорът по глобална екология от университета Flinders в Южна Австралия Кори Брадшоу.
Причината за това - липсата на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу показват, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което извършват пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански продукти ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, след като естествените им врагове, сред които са пчелите и други видове насекоми, няма да ги има, пише DW.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви животински видове - особено в крайбрежните райони. Там обаче запасите от риба са силно намалели, което допълнително застрашава човека. Липсата на сигурност за прехраната, която е свързана и с увеличаващите се периоди на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните региони в света - особено Африка - в региона южно от Сахара и части на Югоизточна Азия.
Качеството на почвите вероятно също ще се влоши, когато измрат определени микроорганизми. Някои учени предполагат дори, че микроорганизмите вероятно ще измрат по-рано от редица други биологични видове. Липсата на микроорганизми ще доведе до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, намалено плодородие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е крайно опасно, защото органичната субстанция е нещо като лепило, което осигурява спойката на всичко останало.
Голяма част от сладководните запаси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския регион например снабдяват близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с много по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на валежите пък навярно ще се повлияе отрицателно от обезлесяването, поради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - процес, който се наблюдава например в региона на река Амазонка.
Снимка: DW
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Четиричленно семейство почина, след като изяде диня с отрова за плъхове
Израел и Ливан се споразумяха да удължат с 45 дни примирието
Историческо: Шакира и Мадона ще пеят на полувремето на финала на Мондиал 2026
На Острова: Крайната десница разполага с ново оръжие - очарователни млади жени
Как да разпознаем симптомите на артериалната хипертония?
Какво помага при колики?
Фондация „Нашите недоносени деца“ представя Харта на малките герои
Как се извършва лечението на RSV инфекция при бебето
Ледена проба разкри най-дългата хроника на земния климат
Нов експериментален медикамент показва обещаващи резултати срещу рак на бъбреците
Патент за дистанционно управление на човешки клетки предизвика спекулации
Осмоъгълни звезди и зловещо извънземно послание се крият в секретните файлове на ФБР
Мъж стреля след скандал с младежи в София
Първи заразен с хантавирус в Румъния
Си Дзинпин ще посети САЩ през есента
Мотористи протестираха с шествие по два лъча във Варна
Конкурс на Обсерваторията във Варна е част от честванията по случай Международния ден на светлината
Wall Street изпрати най-лошата си сесия от седмици след глобални разпродажби
Кадър на деня за 15 май
Руски съд нареди на Euroclear да върне замразените активи на централната банка на Русия
Росен Георгиев: Навлизането на AI налага нов баланс в подбора на IT кадри