Преди около 65 милиона години измират динозаврите - последното голямо измиране на голям биологичен вид. Учени предупреждават, че сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека - предизвикана от промените в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство.
Само през следващите десетилетия се очаква да изчезнат поне 1 милион видове - това предрича ООН в доклад, публикуван през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че значително намалява наличието на храни, казва професорът по глобална екология от университета Flinders в Южна Австралия Кори Брадшоу.
Причината за това - липсата на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу показват, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което извършват пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански продукти ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, след като естествените им врагове, сред които са пчелите и други видове насекоми, няма да ги има, пише DW.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви животински видове - особено в крайбрежните райони. Там обаче запасите от риба са силно намалели, което допълнително застрашава човека. Липсата на сигурност за прехраната, която е свързана и с увеличаващите се периоди на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните региони в света - особено Африка - в региона южно от Сахара и части на Югоизточна Азия.
Качеството на почвите вероятно също ще се влоши, когато измрат определени микроорганизми. Някои учени предполагат дори, че микроорганизмите вероятно ще измрат по-рано от редица други биологични видове. Липсата на микроорганизми ще доведе до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, намалено плодородие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е крайно опасно, защото органичната субстанция е нещо като лепило, което осигурява спойката на всичко останало.
Голяма част от сладководните запаси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския регион например снабдяват близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с много по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на валежите пък навярно ще се повлияе отрицателно от обезлесяването, поради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - процес, който се наблюдава например в региона на река Амазонка.
Снимка: DW
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Европрокуратурата разследва измама за 13 млн. евро у нас, извършени са над 80 обиска
Интензивни дъждове утре, на места и с гръмотевици
Детайлите на разследването за корупция в Украйна, водено от полицията, са като от драма на HBO
Ретроградният Меркурий приключи, 5 зодии си връщат късмета
Хранителен режим при Хашимото
Стартират нови национални програми за скрининг на колоректален и цервикален рак
Защо корейското кимчи е полезно за имунната система?
Инфекция с Campylobacter при деца – как да я разпознаем?
Открита е уязвимост в механизма за възстановяване на ДНК на раковите клетки
Blue Origin представи проектиран с AI източник на енергия за Луната
Учени разгадаха мистерията на радиационните пояси на Уран
ЕС отстъпи: Бензиновите и дизеловите двигатели няма да бъдат забранени
Ограничават движението на автомобили във Варна през почивните дни заради два мача
Фратрия завърши годината с победа
Връчиха наградите „Доброволец на годината“ във Варна
19-годишен шофьор кара с 300 км/ч в София (ВИДЕО)
Призът „Спортист на Варна“ ще бъде връчен на 16 декември
Акционерите на „Софарма“ са гласували междинния дивидент от 7 ст. на акция
S&P 500 доближава ново рекордно високо ниво*
Инвестиране чрез изкуствен интелект: Прогнозиране на пазарните възможности през 2026 г.
Близо 93% от домакинствата у нас имат достъп до интернет