Преди около 65 милиона години измират динозаврите - последното голямо измиране на голям биологичен вид. Учени предупреждават, че сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека - предизвикана от промените в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство.
Само през следващите десетилетия се очаква да изчезнат поне 1 милион видове - това предрича ООН в доклад, публикуван през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че значително намалява наличието на храни, казва професорът по глобална екология от университета Flinders в Южна Австралия Кори Брадшоу.
Причината за това - липсата на опрашване на растенията. Математическите модели на Брадшоу показват, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което извършват пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански продукти ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, след като естествените им врагове, сред които са пчелите и други видове насекоми, няма да ги има, пише DW.
Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви животински видове - особено в крайбрежните райони. Там обаче запасите от риба са силно намалели, което допълнително застрашава човека. Липсата на сигурност за прехраната, която е свързана и с увеличаващите се периоди на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните региони в света - особено Африка - в региона южно от Сахара и части на Югоизточна Азия.
Качеството на почвите вероятно също ще се влоши, когато измрат определени микроорганизми. Някои учени предполагат дори, че микроорганизмите вероятно ще измрат по-рано от редица други биологични видове. Липсата на микроорганизми ще доведе до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, намалено плодородие и слаби реколти.
Измирането на микроорганизмите е крайно опасно, защото органичната субстанция е нещо като лепило, което осигурява спойката на всичко останало.
Голяма част от сладководните запаси се филтрира и преразпределя във влажните зони - водите от хималайския регион например снабдяват близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с много по-малки количества питейна вода и вода за напояване.
Количеството на валежите пък навярно ще се повлияе отрицателно от обезлесяването, поради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване - процес, който се наблюдава например в региона на река Амазонка.
Снимка: DW
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Telegram промени света: кой е Павел Дуров – загадъчният милиардер зад приложението
Китайската комунистическата партия засилва контрола върху кадрите и парите им
Защо Германия и Холандия закупиха десетки бронирани машини от Rheinmetall?
Коя е Илияна Йотова, първата жена президент на България?
ЕМА одобри първия перорален непептиден GLP-1 агонист
Запушен нос през нощта – защо симптомите често се влошават, когато легнем?
Профилактика на рахит и дефицит на витамин Д при детето
Самотата като рисков фактор за здравето - защо социалните връзки са част от медицината на дълголетието?
Успешна енергийна модернизация удължава мисията на „Вояджър 1“
Океанските аномалии: Каква информация за НЛО пази в тайна правителството на САЩ
Космическите апарати стават автономни: AI поема контрола в Космоса
Експеримент на МКС тества устойчивостта на растенията за бъдещи мисии до Луната
Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова
Гюров: Като общество трябва да търсим обединение, а не разделение
Йотова: Без Румен Радев нямаше да се справим
Радев: Йотова ще бъде достоен президент!
Паралелно преброяване на гласовете: Преднината на Йотова сериозно се увеличи
Андрей Гюров: Предстоят тежки времена, ще видим как ще продължим
Илияна Йотова: Нямаше да се справим без Радев и "Прогресивна България"
Паралелното преброяване задълбочи разликата между Йотова и Гюров до близо 20 пункта*
Тръмп се вижда като „г-н Вето“, ако демократите спечелят изборите