Вдъхновение, истина и съвремие - как читателите описват Георги Господинов

Предложиха писателя Георги Господинов за Нобелова награда по литература. Номинацията му е издигната от българския П.Е.Н. център, който обединява писатели, есеисти и новелисти. Все още обаче, няма отговор от Шведския нобелов комитет.

"Този блестящ писател е печелил толкова много международно награди, с които може да се гордее всяка национална литература", сподели писателят Здравка Евтимова.

Георги Господинов - най-превежданият и най-награждаваният извън границите на страната ни български писател с ново признание. Българският П.Е.Н. център, начело на който е Евтимова, единодушно изпрати предложение за номинирането му за Нобелова награда за литература.

Защото когато се говори за него, думите са излишни, а светът има нужда от лауреат с особен литературен почерк.

Последният му роман "Времеубежище" разби световните форуми. Освен един от най-четените и коментираните, е и един от най-награждаваните. А писателят Георги Господинов е по-актуален от всякога, последните му страници сякаш предсказват войната в Украйна.

"Аз исках това да бъде дистопия, не исках да бъде нещо, което ще се сбъдне. Но такова е времето, нещата се сбъдват неочаквано", сподели Господинов.

Според Здравка Евтимова финесът е това, с което Господинов стига до своите изводи за истината, за съвремието, в което живее, и го прави във вярна проекция за бъдещето.

А приятелят му и преводач на пет от книгите му на италиански проф. Джузпепе дел Агата го определя като един от най-значимите писатели в нашето съвремие.

"В Италия всички го канят. Смятат го за много голям, всички го обичат. Книгите му се продават много - и последните, и по-старите", разказа той.

А това, което отличава Господинов, са съвсем простите неща - той звучи актуално и днес, а творбите му достигат до широка аудитория.

А българската литература има нужда от свой пристан за духовността.

Евтимова е категорична - България има нужда и от голямо признание, което човек като Георги Господинов може да донесе.

А той мечтае за едно: "Светът реагира. Това, на което аз разчитам, е емпатията. Мисля, че в момента светът се събуди. Европа на емпатията - нещо, което аз винаги съм искал да видя".

Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК