Как щурмът на парламента от 1997 г. ни промени: Два разказа от първо лице

Навършват се 25 години от историческия 10 януари 1997. Как масовите протести и щурмът на Народното събрание тогава променят политическите събития в страната тогава и какъв е отзвукът им днес?

"По онова време живеех в един краен квартал и имаше долу малко магазинче. Връщам се вкъщи и гледам продавачката плаче. Питам – "Защо плачете?" – "Защото хората ме карат да разопаковам пакетите ориз и да им продавам на грамаж. Нямат пари да купят едно цяло пакетчер ориз." Всеки ден скачаше курсът на долара, спрямо лева", разказа Иво Инджев, журналист

"Съжалявам, че тогава не можеше по друг и начин и с други средства да се разберат управляващите и управляваните. Но народът беше гладен, изморен", сподели фоторепортерът Румяна Тонева. 

10 януари: Недоволството избухва

"Бях на мястото на събитието и "подстрекавах протеста на английски", защото Би Би Си искаше от мен да пращам репортажи и на всеки кръгъл час световната емисия на Би Би Си започваше с моя глас. Някои мои приятели са ме слушали даже в Тайван, на другия край на света", спомня си Инджев. 

"Аз лично бях вътре, в кулоарите и там беше тъмно. Депутатите ни даваха кърпички, през които да можем да дишаме, защото отвън навътре хвърляха бомбички откъм задния вход – Северния вход", разказа Тонева.

Протестиращите щурмуват парламента

"Даже разбиха вратата тогава. Отвътре направиха една барикада с маси, столове, с всякакви шкафове, в които се държат чекмеджетата за народните представители. И всичко това беше струпано като една голяма барикада пред този вход. Те вече знаеха, че ще отстъпят властта", смята фоторепортерът.

"Един демонстрант, който седеше до мене, каза: "Ето, сега е време да ни бият". Те станах повече от нас и наистина това се случи. Тогава още бяхме неопитни не знаехме, че биенето с палките по щитовете означава предупреждение: "Ще ви бием, ако не се махнете!" И буквално зад гърба ми се затвори кордонът, когато започнаха да бият абсолютно с наказателна цел събралите се граждани, които бяха останали вече малко", спомня си още Инджев. 

"Преследваха ги и ги биеха до последния етаж, докато ги хванаха на тавана някои. Просто ги биеха безмилостно – мъже, жени, който им попадне – просто бой. Това е едно от нещата, което остана безнаказано като престъпление, и то пред очите на всички", добави журналистът.

Равносметката

"Ножът беше опрял до кокала  и хората от сърце участваха в този протест. Аз знам какво се говори – че е имало подстрекатели, че е имало групировки, които са участвали. Това всичкото може да е 100% вярно, но истината е, че обстановката беше взривоопасна от самосебе си и вина за това носеха управляващите. Цяло чудо е, че се измъкнахме, честно казано. Като се обърне човек назад и като си спомни каква мизерия беше, и започва да му става драго, че все пак сме тук, където сме", посочи Инджев.

"Беше грозно, не искам да си спомням и дано не се случва повече у нас", пожела си Тонева.

Вижте повече в репортажа на Александра Иванова.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК