Изоставаме по брой учени спрямо ЕС, но качеството на публикациите расте

България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население спрямо повечето страни от ЕС. Анализът на научната дейност на българските висши училища и на научните организации показва, че относително ниският бюджет за научни изследвания в публичния сектор, разпределян между голям брой университети и научноизследователски институти, води до малък дял на международно разпознаваемата научна продукция в сравнение със средното равнище за ЕС. За сметка на това качеството на научната продукция, макар и малко по-ниско, е близко до това за ЕС.Това съобщиха от МОН.

Това са част от констатациите в приетия днес от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г.

Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните публикации от България за 2020 г. е 8429. През 2020 г. са забелязани 63 553 цитирания на публикации от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой публикации са в най-висококачествените специализирани списания, а 37 от статиите са високоцитирани (в топ 1%). Броят на документите за 2020 г. с автори от България е по-нисък от този за 2019 г., което вероятно се дължи на пандемията, но е по-висок в сравнение с всички други предходни години. Наблюдава се чувствително по-висок брой статии с отворен достъп - 35% от всички (2922 срещу 2186 за 2019 г.).

Традиционно силни центрове и научни групи има както в научните организации, така и във висшите училища. Разпределението на учените по пол е сравнително равномерно, но се забелязва съществено застаряване на научните кадри. През годината се запазва негативната тенденция за намаляване на дела на младите хора, заети с наука. Към края на 2020 г. в БАН се обучават 356 докторанти, а във висшите училища – 1960. През 2019 г. общият им брой е бил около 6453. Основна причина за това е сравнително ниският размер на докторантските стипендии.

Докладът за състоянието и развитието на научните изследвания през 2020 г. извежда предизвикателства пред развитието на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава ограничено и неефективно сътрудничеството между научните организации и висшите училища, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски нива на трансфер на технологии и знания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите. Остават и регионалните различия. Недостатъчни са нивата на частни и публични инвестиции в НИРД, което води до нисък иновационен капацитет на икономиката.

Цел продължава да е създаването на ефективна научноизследователска система, която да подкрепя икономическия растеж, като постепенно до 2030 г. се преодолее негативните тенденции на "изтичане на мозъци". Ще продължат усилията за свързаност с бизнеса за привличане на частни инвестиции и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи подкрепата за интернационализацията на българските научни организации и висши училища, в т.ч. чрез осигуряване на съфинансиране на проекти по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и подкрепа за партньорство с чуждестранни организации. Ще се обръща специално внимание на качеството на научните изследвания. Чрез укрепването на изследователските висши училища ще се реализират научният и икономическият потенциал на регионите.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК