Икономист: Не трябва да имаме изобщо минимална работна заплата

От преговорите разбираме, че ще има повишение на бюджетни разходи, повишение на част от зависимите от държавата плащания в икономиката. Това, което липсва е как ще се финансират тези разходи, тъй като партиите застават зад позициите, че повишаване на данъци няма да има. Това заяви икономистът Стоян Панчев в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR.

"Инфлацията през следващата година зависи от няколко фактора, сред които каква ще е политиката на ЕЦБ през следващата година, спрямо лихви и покупки на активи. В същото време ставаме свидетели как някои банки вече вървят към форма на затягане. Така например, ако видим по-сериозно затягане от ФЕД, това най-вероятно може и да успокои цените на енергийните ресурси. Все пак очакванията са за по-висока инфлация в средносрочен план", заяви той.

Таванът на дълга

Желанието да бъде увеличен таванът на дълга до 12 млрд. лева през следващата година е изненадващо, смята експертът.

"Посоката на всички разходи върви нагоре и може би идеята на министерството е това да е финансирано с нови дългове. Те би трябвало да бъдат взети извън България", казва Панчев.

Високата инфлация и в България, и в еврозоната неминуемо води до искания от различни групи - здравеопазване, енергиен сектор и др. Всички сектори се обръщат към държавата и искат субсидиране под една или друга форма, притиснати от инфлацията.

"Основният риск от влизане във финансовата година без бюджет е това, че може да бъдем твърде повлияни от политическия цикъл и да не се стигне до някакво споразумение, което да доведе до правителство и бюджет. Това ще доведе служебното правителство до сложна ситуация, включително спрямо въпроса с дълговете. Ако отново нямаме парламент, ние на практика, можем да се финансираме само на вътрешния пазар".

Една от важните теми е пенсионната система, която е проблем от години.

"Всяка година, в зависимост от бизнес цикъла и политически цикъл реализира между 40-60% дефицит, т.е. приходите от осигуровки, които трябва да покриват разходите за пенсии достигат 40-60% от самия бюджет на държавното обществено осигуряване. Това е неплатежоспособна система, в която трябва да се вгледаме и да определим проблемите. Всички политици игнорират тези въпроси", коментира той.

Още един сериозен въпрос е за системата на здравеопазването откъм финансовата гледна точка, който продължава да не е адресиран, смята той. 

Минималната работна заплата

"Минималната работна заплата е фискален инструмент - начин, чрез който Министерството на финансите събира повече данъци и няма твърде голям ефект върху заплатите, извън тези, които са нормативно вързани с минималната работна заплата. ИПИ публикува изследване, преди 4-5 години, в което ясно се вижда връзката между увеличаването на минималната работната заплата с намаляването на заетостта - при всеки 100 лева увеличение, имаме над 24 000 загубени работни места или преминали в сивия сектор. Така, че не би трябвало да имаме изобщо минимална работна заплата", коментира той.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК