6 септември: Хроники на Съединението

На 13 юли 1878 г. в Берлин е подписан международният договор, който унищожава Санстефанските мечти на българите. По иронията на съдбата селищата, които са изпепелени по време на Априлското въстание, са откъснати от Княжество България. Те остават в автономната област Източна Румелия, която е под пряката административна власт на султана, обяснява директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. Атанас Шопов.

Съвсем неразбираемо е за българското общество защо между София и Пловдив, между София и Скопие, между Пловдив и Скопие се пътува със задгранични паспорти. Това казва директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. Според него Източна Румелия е замислена на дипломатическата маса в Берлин от Великите сили като първия експеримент в историята на Европа.

Гледайте първата част на филма Хроники на Съединението ТУК.

През 1884 г. в Източна Румелия се провеждат избори за Областно събрание. По време на предизборната кампания "Народната партия" пропагандира идеята за обединение с княжеството и получава името – "Съединистка партия". А това от своя страна ѝ помага да спечели изборите. След като взимат властта, лидерите ѝ обаче забравят обещанията и е наречена "Лъжесъединистка".

Гледайте втората част на филма Хроники на Съединението ТУК.

През февруари 1885 г. в село Голямо Конаре пристига революционерът Спиро Костов, който основава таен комитет за Съединението на България. Такива организации има също в Чирпан, Панагюрище, Асеновград, Пловдив.

Областният управител Гавраил Кръстевич е знаел, че в Голямо Конаре Продан Тишков-Чардафон подготвя народа за въстание, но не съобщил нищо на османската власт в Цариград, обяснява Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. И така на на 5 срещу 6 септември 1885 голямата чета на Чардафон тръгва за източнорумелийската столица, за да участва в Съединението на България.

Гледайте третата част на филма Хроники на Съединението ТУК.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК