проф. Йорданка Семкова: В следващите 10 години космическият туризъм ще струва милиарди долари

В предаването „Брюксел 1“ участва проф. Йорданка Семкова от Института за космически технологии към БАН.

Развива ли се космическият туризъм, това занимание само за свръхбогатите ли е предназначено или и средната класа ще може скоро да опита, какво е чувството да пътуваш в Космоса?

„В наши дни Космосът присъства в огромно количество човешки дейности и бизнеси, започвайки от научните изследвания, през високите технологии, до ежедневния живот на човека, свързан с Интернет, мобилни съобщения, с прогнозата за времето и т.н. Космическият туризъм става един от тези бизнеси. По някои прогнози в следващите 10 години космическият туризъм ще струва милиарди долари и ще носи приходи за парични средства в този размер. Говори се, че приходите годишно ще възлизат около 3 милиарда долара около 2031г. Но той няма да стане масов туризъм и няма да се отнася вероятно до средностатистическия гражданин. Ще бъде възможност за доста добре финансово обезпечени хора. Космическият туризъм също развива много мощно технологиите, науката, част от бъдещето на Космоса като сфера на приложение.

Къде е България в тази космическа сфера? Преди десетилетия бяхме доста напред. Слави Трифонов има намерение да направи екипаж от двама космонавти, а Бойко Борисов контрира това негово предложение. Отвъд мнението на политиците, къде всъщност е нашето място в тази сфера?

„България заема сериозно място в космическите изследвания. Тази година се навършват 40 години от извеждането в Космоса на два спътника по програмата „България 1300“, изцяло оборудвани с научна апаратура и научни експерименти, създадени в България. Единият от спътниците беше предназначен за изследване на слънчево-земните връзки, другият - на дистанционните изследвания. България има своите двама космонавти, чиито полети бяха обезпечени с много сериозни научноизследователски програми и създадени апаратури за провеждане на тези експерименти. Някои от експериментите и апаратурите, създадени по това време, получиха своето развитие в следващите години, включително и днес България присъства в Космоса. Наши научни апаратури и експерименти летят в момента около Марс, провеждат се експерименти за изследване на космическата радиация, експерименти провеждаме периодично също на Международната космическа станция в различни области, отново в изучаване на радиацията, на обстановката около станцията, изследване на нови материали. Провеждаме експерименти и на безпилотни спътници около Земята. В последните години дейността на България в областта на Космоса и на космическите дейности е свързана и с подписването на договор за европейска космическа страна с Европейската космическа агенция.

Участваме ли в Европейската космическа агенция? Внасяме ли вноска там?

„България все още не е пълноправен член на Европейската космическа агенция, но е кооперираща страна. Тя внася ежегодна вноска като такава кооперираща страна, в резултат на което Европейската космическа агенция обявява ежегодно конкурси, насочени към български организации за участие в дейностите на агенцията. Досега в България са спечелени 36 проекта от тази програма, над 30 % от тях са от Института за космически изследвания и технологии на БАН, също от университети, от малки фирми. Това са проекти в областта на създаване на космически хардуер и софтуер, в областта на космически приложения на космическите данни за изследвания на почви, на растителност, на бедствия и аварии на Земята.

Какъв е резултатът от всички изследвания, в които участваме, и какъв е ефектът върху нашия живот?

„Космосът днес присъства във всички сфери на нашия живот. Първо, всеки космически проект придвижва много напред науката и технологията в една страна. Другото, което е полезно, е използването на тези космически данни за чисто земни цели - за селското стопанство, предотвратяването на аварии, на бедствия, програми за обучение на студенти, на ученици във високи космически технологии. Ако България стане пълноправен член на Европейската космическа агенция, тя вече ще има по-голяма възможност за участие във всички дейности и проекти, но тогава вече ще е в конкуренция с всички други страни, които са членки на агенцията.

А сега не сме ли в такава конкуренция?

„Не, тези конкурси, които се обявяват сега, са само за български организации. Сега ни по-лесно да участваме в проекти. После ще е по-трудно, защото конкуренцията ще е по-голяма, но и възможностите ни ще бъдат по-големи.

Каква е вноската?

„Към момента малко над 1 милион евро, а като пълноправни членове вноската ще е по-голяма.

Защо досега не сме станали пълноправни членове?

„Партниращата ни програма е стъпка към постигането на това. Вноската, която ще внасяме, ще надвишава възможността на българските фирми и научни организации. Ние бихме станали донор на Европейската космическа агенция, ако нямаме средствата да реализираме дадени проекти“.

Целия разговор гледайте във видеото!