Разликата между бедни и богати: В България неравенството е най-високо в ЕС

Продължава да расте разликата в доходите между най-бедните и най-богатите у нас. Неравенството в доходите в България е най-високото в Европейския съюз и се увеличава през последните години. През 2020 г. разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е 8 пъти, при средно около 5 пъти в Евросъюза.

А бедните у нас са все повече, като в сравнение с 2019 година - броят им е нараснал със 74 хиляди души. През 2020 г. рискът от бедност е най-висок за безработните - над 60 на сто, следват пенсионерите и други икономически неактивни хора.

Величка е пенсионер. Отделя около 100 лв. от пенсията си за лекарства. С останалите 200 преживява. А за храна се ограничава и следи промоциите по магазините.  

"Лишавам се от много неща. Не отивам да си купувам неща, които преди съм си купувала - по-скъпи салами, от 8 лв., от 10 лв. кайма по-скъпа, гледам да си взема пилешката, че е най-евтина. Много рядко си купувам свинско месо да си наготвя", каза тя.

Величка попада в процента на хората, които живеят в бедност у нас. Само за последната година делът им с е скочил с близо 2 на сто и вече е 23 процента.

"При нас големият брой бедни са пенсионери, обикновено самотноживеещи или  много ниски пенсии. говорим за много безработни или такива останали извън пазара на труда. заетостта е големият фактор, който успява да изтегли повечето хора от бедността. А там, където имаме заети бедни, те вече са в многочленни домакинства с много зависими лица или малки деца и пенсионери. Не сме отлепили от последното място нито по неравенство, което расте през последните години, нито по бедност в ЕС", посочи Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Освен процентът на бедност, скача и неравенството в разпределението на доходите в България, което е и най-високото в ЕС. В IT индустрията средната заплата не пада под 3200 лв., докато в  туризма – тя е 650 лв. Други, които попадат в същата графа са безработните. за които или няма работа, или пък избират да съществуват чрез социални помощи.

Според Николов двигателят на бедността е неефективността на социалните политики.

"Голяма част от хората, които остават под линията на бедността, разчитат на доходи от помощи, доходи от пенсии и подобен тип социална защита и тъй като динамиката на заплата в последните няколко дни е доста по-бърза всъщност", допълни той.

От социалното министерство планират мерки за насърчаване на заетостта на родителите чрез гъвкави режими на работа за съвместяване на професионалния и семейния живот.

Вижте повече в репортажа

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК