Защо Планът за възстановяване стана ябълката на раздора в НС?

Вицепремиерът, вече в оставка, Тoмиcлaв Дoнчeв заяви, че ocтaвя Плaнa зa възcтaнoвявaнe нa cлeдвaщия кaбинeт, който да прeцeни, дaли дa гo внece в тoзи вид, дa прaви рeвизия в нeгo, дa гo дoрaбoтвa или дa прaви нoв плaн. В разговор с представители на ЕК те са изразили воля да проявят известно разбиране и да удължат крайния срок - 30 април. Една от основните теми в заседанията на новия парламент беше именно Плана за възстаноняваване от ковид -кризата. Опозицията настоя премиерът да дойде в парламента и нарече оставянето на Плана на следващото правителство саботаж. В студиото е Ивайло Калфин - бивш вицепремиер в две правителства и бивш евродепутат.

Защо сме на последно място в ЕС по усвояване на средствата от SURE? И какво мислят синдикатите за Плана за възстановяване - говорим с Любослав Костов от КНСБ.

„Ако се забави Планът за възстановяване и устойчивост, ще се забавят и първите средства по него. Ако се придвижи спрямо сроковете 1,5 - 2 млрд. можем да получим до края на тази година. Забавянето на плана само ще забави тези пари." Това заяви в предаването „Брюксел 1“ бившият вицепремиер и евродепутат Ивайло Калфин, и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер.

Планът стана обект на разгорещени дебати в парламента. Депутатите задължиха премиера в оставка Бойко Борисов да дойде в НС и лично да представи Плана за възстановяване и устойчивост. Срокът за депозиране на Плана в Брюксел е 30 април, правителството го внесе в НС в петък.

"30-те млрд. евро, които България очаква следващите 7 години са обвързани, т.е. Планът за възстановяване е обвързан с многогодишния бюджет на ЕС", каза Ивайло Калфин по Bulgaria ON AIR.

От тези 30 млрд. евро 12.2 млрд. евро (под формата на грантове и нисколихвени заеми, договорени от ЕК) са по Плана за възстановяване, а малко над 17 млрд. са от многогодишния бюджет на ЕС. Тези пари са огромна сума. С тях държавата трябва да се преобрази коренно, ако се оползотворят правилно, смята Калфин.

Според него Планът трябва да се внесе такъв, какъвто е договорен до този момент в ЕК, за да може бързо да дойдат средства, а междувременно ако се реши - да се направят някои промени в него.

Ето мнението и на Любослав Костов от КНСБ.

"Планът за възстановяване и устойчивост да бъде изпратен в Брюксел в договорения срок - до 30 април, за да може да мине на Съвет през юни и да получим по-бързо първите средства по него", призова експертът на КНСБ Любослав Костов.

Той допълни, че ако го внесем в срок, първите средства по него може да получим до края на годината. 

"Имаме дефицит 650 милиона само за месец март, не за тримесечието, представете си ако така го караме всеки месец. Затова смятаме, че средствата трябва да дойдат максимално рано," подчерта още Костов.

Той коментира, че в плана няма стратегии за демографската криза, както и, че прекалено малко пари са отделени за дигитални умения - 200 милиона, които ще стигнат за 500 000 заети, което една шеста от цялата заетост. 

"Всички политически партии обещаха над 2000 лв средна работна заплата. В нашия Меморандум сме заложили 2400 лв средна работна заплата до 2025 година. Смятам, че това е основа за разговор как този план ще помогне това да се постигне," сподели експертът на КНСБ във връзка с поисканите срещи с парламентарно представени политически сили в 45-тото НС.

Костов е категоричен, че настояваните допълнения към плана не са причина обаче той да не се внесе в ЕК в срока до 30 април.

"Ако питате ЕК тя винаги е склонна да ни изчака, но това надали е в наш интерес," смята експертът.

Целите интервюта гледайте във видеото!