Оскъпява ли пандемията хранителните стоки?

Цените на хранителните продукти глобално се покачват по време на пандемията на Ковид-19, което пряко засяга всички потребители както и производители.

Миналият четвъртък индексът на Организацията на храните и земеделието отчете, че цените на храните на световно равнище са се повишили за 3-ти пореден месец през август, стигайки най-високите си нива от началото на епидемията. Увеличението на цените на хранителните продукти се дължи на увеличаващото се търсене и намалението в производствеността. След като достигнаха своя пик през февруари, FAO съобщава че не се очаква цените да паднат скоро.
 

Ценовия индекс на храните на FAO е средно 94,2 пункта през юли, което е с 1,2% спрямо юни и почти 1,0% по-високо от юли 2019 г. Индексът на FAO е използван за проследяването на международните цени на най-известните хранителни стоки с които се търгува.

Цените на растителното масло се е увеличило цели 7,6 процента като по този начин достига най-високото си ниво за тази година. Увеличаването на международните котировки на най-известните видове масла се дължи на очаквания спад в производствеността, както с палмовото масло. Съживяване на глобалното търсене за внос и продължителен недостиг на работна ръка от мигранти също така са фактори.

Ценовия индекс на млечните продукти на FAO се повиши с 3,5 процента през месеца, като всички продукти от сирене и масло, както и мляко на прах сравнително се повишиха.

Индексът на цените на месото, е спаднал с 1,8% през юли и е средно с 9,2% под нивото си от юли 2019 г. А цените на птичето месо се увеличиха, повлияни от съкращението на производството в Бразилия, предизвикано от високите разходи за фураж и опасенията за спад в бъдещото търсене.
Покритието на цените на индекса на цените на храните на ФАО беше разширено и пребазирано през юли 2020 г. В статията на най-новата версия на Food Outlook се обясняват подробности за тази ревизия.

Как се отразява това на потребителите?

Цените скачат - и не само защото хората купуват повече хранителни стоки, тъй като прекарват повече време вкъщи.
Пандемията предизвика нарастване на търсенето на хранителни стоки, които имат благоприятно действие за имунната система. Като примерно Джинджифилът, който достигна своя ценов пик през април месец и се продаваше по 25-30 лв., съобщава "Стандарт". Лимоните и чесънът също така също скочиха с до 100% казва Нова телевизия.

"Българинът промени отношението си към потреблението. Вече се фокусира върху основни хранителни стоки, които ежедневно присъстват на българската трапеза", заявиха от КНСБ пред Нова.

Но това не трябва да е така, нужно е да можем да се насладим на българската трапеза, без да се лишаваме от малките изкушения. А в днешно време има много опции които могат да ни помогнат да сравняваме цените на различните продукти. Примерно в сайтът за брошури Kimbino в който можете да намерите всички най-нови каталози, брошури и рекламни листовки от любимите си магазини и хипермаркети. Там може да следите най-горещите оферти, намаления и най-добрите предложения като цена/качество. Kimbino Green разпространява листовки и каталози на клиентите по екологичен и безплатен начин, като по този начин е социално отговорна и грижовна спрямо природата.

След кризата с Ковид-19 и скъпите вносни продукти, си дадохме сметка колко трябва да ценим българските продукти и да подкрепяме родните ни производители. Много от супермаркетите увеличиха каталога си и започнаха да предлагат български продукти на достъпни цени. А именно това увеличи желанието на нашите сънародници да ги посещават по-често и едновременно да следят и да се възползват от различните намаления които предлагат. А вече може да следите промоциите от всякъде чрез апликацията на Kimbino.

Супермаркетни компании с оборот над 100 млн. лв.

Компаниите с приход над 100 милиона лева в класацията са общо осем и остават без промяна. Делът им от приходите в топ 30 от най-големите компании в хранителната индустрия е 85%. Сред тях Kaufland е единствената компания която надскача милиард – с приходи 1.5 млрд. лв. В следващата четвърт преди милиарда се намират Lidl, Metro и Billa. През 2018 г. "Фантастико" прескочи границата от половин милиард лева оборот. Т-Маrket затвърди позицията си пред веригата за акцизни стоки Lafka, но все още двете са в една категория – около ¼ милиард. CBA, която работи в цяла Северна България – от Варна до София, е на опашката в групата със 140 млн. лв. годишно.

А какво се случва с българското производство?

А сега се достига до най-важния въпрос а именно дали българското производство има ограничен пазарен достъп до потребителя, заради широкото присъствие на големите чуждестранни търговски вериги? Делът на съвременната търговия в нашата страна в пазара на дребно с хранителни стоки е цели 54%, според данните на FAS за 2018 г. А останалите 46 процента се поддържат от над 38 хиляди малки магазинчета в страната. Специализираните магазини за плод-зеленчукови, млечни и месни продукти усетиха лек ренесанс през последното десетилетие, като броят им е нараснал с цели 20%, сочат данни на НСИ. Всеки може сам да си направи извод.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК