Историите ON AIR: Политическата сглобка от 1918 – 1919 г.

През лятото на 1914 започва Първата световна война. Година по-късно България също се включва в нея на страната на Централните сили. Победите на бойното поле са опияняващи. За две години България възстановява земите, които губи в Балканската и Междусъюзническата войни. Но докато армията защитава и разширява границите, вътре в страната положението не е победоносно. Обширни селскостопански земи остават незасети, намалява производството на жито, войниците на фронта гладуват и започват бунтове. Икономиката изпада в тежка криза. Правителството на Васил Радославов пада от власт и е съставен нов кабинет с министър-председател Александър Малинов. Така за първи път в историята на България е съставена широка управляваща коалиция, в която влизат демократи, либерали, прогресивнолиберали, радикалдемократи, земеделци и социалдемократи. С това шарено правителство, Малинов управлява само пет месеца. Трудно време и във вътрешнополитически, и в международен план. Но задачата на кабинета е да изведе България от войната.

На 29 септември 1918 година България подписва Солунското примирие. Страната е окупирана от съглашателските сили. Два месеца по-късно с указ на цар Борис Трети е съставено ново правителство, начело с Теодор Теодоров. До този момент той е външен министър в кабинета на Александър Малинов. Теодоров е вторият човек в Народната партия.

Краят на 1918-та и цялата 1919 година са трудни за България. Окупационните сили в страната наброяват над 200 хиляди военни от Великобритания и Франция. Икономиката е в криза, социалното напрежение – огромно.

"Според клаузите на Солунското примирие България е задължена да предостави редица продукти на съглашенските части, а това е жесток удар върху бюджета. Заради излизането от съюза с Централните сили българските сметки в германски банки са блокирани. А от 1919 година правителството започва да изплаща външните дългове, за да спечели известна симпатия от страна на Антантата. Във финансов план обаче това довежда още по-сериозни затруднения.” Това казва историкът доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Окупационните сили се държат ужасно с българското население. Следват много сериозни оплаквания пред командващия ги генерал Картиен, но те остава без последствия. Според условията на примирието България демобилизира армията си и е задължена да се изтегли от завзетите по време на войната територии. По това време политиката на правителството е насочена предимно към Париж, където се обсъждат клаузите на мирния договор.

"Все повече започват да се виждат апетитите на БЗНС към властта. Партията е изключително популярна след Първата световна война, защото по никакъв начин не е свързана с двете национални катастрофи", казва историкът проф. д-р Росица Стоянова от Института за исторически изследвания на БАН.

През лятото на 1919 година у нас са проведени редовни парламентарни избори. Народната партия губи мнозинството в парламента и премиерът Теодоров подава оставка. Отново е съставено коалиционно правителство от земеделци, народняци и прогресивнолиберали, но този път министър-председател е Александър Стамболийски. Половин година по-късно – на 16 април 1920 година той прави промени в кабинета и министрите на Народната и Прогресивнолибералната партии са заменени с дейци на БЗНС.

„През 1922 година Стамболийски започва много сериозни репресии над опозицията – първо срещу десните, а след това и срещу комунистите", обяснява доц. д-р Светослав Живков.

„Партиите от опозиция казват: „Трябва да се съюзим.“ и правят един конгрес в Търново. По същото време, на същото място Стамболийски организира национална среща на цвеклопроизводителите. Това са тези със сопите, които на гара Долни Дъбник се качват на същия влак. Те свалят водачите на опозизията, сред които е и Теодоров, нареждат ги на перона и им обръсват брадите. Имало е и момент, когато са искали да ги хвърлят в Янтра, но това не се случва“, разказва внучката на Теодор Теодоров Надежда Теодорова.

„Следва Референдума за виновниците за катастрофите, който е срещу правителствата управлявали по време на Балканските и Първата световна войни. Това са кабинетите на Васил Радославов и Александър Малинов. Бившите министри са арестувани и изпратени в шуменския затвор. По партийна принадлежност са разпределени в килиите. И докато очакват държавния съд всеки пише защитната си реч, но съдебен процес така и не се провежда. По това време Теодор Теодоров вече е много болен и прекарва доста време в Шуменската болница. След преврата от 9 юни 1923 година той е освободен и се връща в София, но вече не е същия човек. Ходи в парламента, но все по-рядко взима думата за изказване“, разказва проф. д-р Росица Стоянова.

Теодор Теодоров става член на Народната партия още в младежките си години и остава в нея до до смъртта си през 1924 година. Той винаги е втория човек в политическата организация, но всички го наричат фактическия шеф. Макар и противник на влизането на България в Първата световна война по ирония на съдбата като премиер Теодоров води трудните преговори по Ньойския договор. 

Гледайте цялото видео във филма на Миглена Георгиева.