Впечатлен от идеята на Раковски за Освобождение на България чрез всеобщо въстание, в което да участват всички – и бедни, и богати, и учени, през 1862 г. Васил Иванов Кунчев заминава за Белград. 

Там постъпва в Първата българска легия, в която се събират около 600 революционери. Сред тях са Стефан Караджа, войводата дядо Ильо, Христо Иванов Големия, Димитър Общи, Христо Цонев Латинеца, Стоян войвода. 

Според предварително изготвения план в случай на война между Сърбия и Високата порта, легията трябва да премине границата, да навлезе в българските земи и да вдигне на въстание българското население. До такъв развой на събитията не се стига, но през юни 1862 г. избухва въоръжен конфликт между сърби и турци. Излизащият в Цариград вестник "България" пише за случилото се.

"Сръбските вестници от 7 юни казват, че турците, като убили на 3-ти юни един чиновник сърбин, народът се въоръжил и кавгата се захванала между сърби и турци и продължила до четири сутринта. В тая кавга, която се прекратила чрез посредничеството на консулите, около 50 души са убити и ранени. В пет сутринта по заповед на пашата топовете от калето фанали да гърмят срещу града и престанали на същия ден пак чрез посредничеството на консулите. Гърмежът на топовете продължил пет часа. Оттогава до 7 юни всичкият народ и войската били под оръжие, а жените и децата излезли от града по близките села". 

Българските легионери се включват активно в защитата на християните. Три месеца по-късно конфликтът е потушен и по настояване на сръбското правителство легията е разпусната. Там обаче са създадени първите по-тесни контакти между революционерите ни.

В средата на XIX-ти век българските емигранти в Белград, Букурещ и Одеса кроят планове за освобождение на родината. А вътре в българските земи политическите настроения са насочени основно към решаването на църковния въпрос – Българската православна църква да възстанови самостоятелността си. В каузата са ангажирани почти всички влиятелни възрожденци, просветни и читалищни дейци.

"Левски като един добър политик, като опитен деец, който усеща настроенията на населението, разбира, че да се подготвя въстание и то само за няколко седмици или за месец-два е нещо несериозно. Това означава поредното кръвопролитие, от което нито емиграцията има полза, нито освободителното дело ще спечели нещо", коментира проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".  

Затова през 1869 г. той предприема две обиколки в българските земи и се заема с последователна и активна революционна пропаганда. Обикаля градове и села, въвлича след себе си все повече хора и превръща идеята за революция в дело на целокупния български народ. Посещава местата, където е сигурен, че има съмишленици. Среща се с другарите си от Първата легия и чрез тях разширява контактите си с местното население. Отива при симпатизанти на създадения в Букурещ Таен централен български комитет, които са направили революционни ядра в селата и градовете, където живеят. За да го приемат като приятел, използва пароли и рекомендации.

Васил Иванов Кунчев изгражда Вътрешната революционна организация, в която основната структурна единица са частните революционни комитети. Първият е основан в Плевен с препоръката и помощта на плевенчанина Данаил Попов, който в онези години живее в Румъния. Попов е от активните български емигранти. Той подпомага със собствени средства четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а също и организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов. Освен в Плевен, революционни комитети са създадени и в други градове и села в българско. Ангажираните от Левски комитетски дейци пропагандират свободата, събират пари за оръжие и подготвят необходимите военни кадри.

"Единият начин за събиране на пари е чрез доброволните вноски на членовете на комитета. Другият е от богатите българи. Някои са давали, други също са дали волю-неволю, а от трети са взимани по насилствен начин", казва Теодор Тончев, главен уредник в Регионален исторически музей – Ловеч.

Васил Левски избира Ловеч за своя столица. Там той среща хора, готови да се включат в борбата за национално освобождение. Градът се намира на стратегическо място, където комитетите от двете страни на Балкана могат да получават свръзка. Освен това, има и пряк път към Турну Магуреле и Букурещ, където е революционната българска емиграция. Ловешкият комитет се превръща и в привременно правителство.

"Този комитет осъществява съобщенията между Левски и Данаил Попов, а чрез него и с БРЦК в Букурещ. Ловченци нямат право да вземат решения за по-значими национални въпроси. Те играят ролята на съобщителен пункт. За ускоряване на освободителното дело Данаил Попов предлага ловченци да могат да отварят писмата и да отговарят. Левски в началото не е съгласен, но в крайна сметка казва, че каквото върши - доверява на тях", обяснява още Теодор Тончев.

В Ловеч Апостола изготвя и Наредата на работниците за освобождението на българския народ. В нея е записана основната цел на създадената от него организация.

"С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)", гласи тя.

Според документа всички народности – българи, турци, евреи и прочие ще са равноправни във всяко отношение. Замислената революция се разглежда като всеобщо народно дело, в което участват всички обществени слоеве – богатите с парите, учените със знания и всички, които могат да носят оръжие. Въстанието трябва да се вдигне през зимата, когато мъжете са в селата и градовете. Във втората част на устава са определени организационните структури, правата и задълженията на комитетите и членовете.

"Васил Левски от самото начало гледа на Наредата като на общо дело. Неслучайно в някои от своите писма до Панайот Хитов, до Филип Тотю или до дейците във Влашко той отбелязва, че бъдещето ще прецени кой какво е направил. Ако имаме грешки, нека да си ги посочваме един друг, защото каузата е по-важна от нас", разказва още проф. д-р Пламен Митев.

Планираното въстание така и не се вдига, защото Апостола е предаден. Заловен е в Къкринското ханче на път за Румъния. След това е съден от извънредна комисия, иззела функциите на съд, и е обесен в покрайнините на София на 18 февруари 1873 г. Последните думи на Васил Левски са "Каквото съм правил, в полза народу е".

Снимка: Bulgaria ON AIR

Гледайте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК