Историите ON AIR: Диагноза – инфлация

Рекордна инфлация регистрира светът през пролетта на 2022 г. През март цените на стоките в Съединените американски щати се повишават с 8,5 на сто на годишна база. Това е процент, който не е отчитан от 41 години. И така обезценяването на парите се превърна в основна грижа на всички зад Океана. 

Според заместник-финансовия министър на САЩ Уоли Адеймо процесът се движи от глобални явления, които не могат да се предвидят. А председателят и главен изпълнителен директор на "Джей Пи Морган" Джейми Даймън призова Федералният резерв да предприеме спешни мерки. Той казва, че ситуацията е безпрецедентна и не е ясно дали ще е незначителна буря или ураган.

Войната между Русия и Украйна изправя света пред неочакван икономически шок с поскъпването на основни зърнени култури. Двете държави са най-големите производители на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Друга съществена причина за ускорената инфлация през 2022 г. е повишената цена на енергийните ресурси.

Две години по-рано пандемия от Ковид-19 обхвана целия свят. Здравната криза изостри социално-икономическите неравенства и увеличи бедността. За да намалят отрицателния ефект от постоянните локдауни, правителствата раздадоха на хората и бизнеса милиарди като компенсации. И докато това се случваше, икономическият растеж отбеляза рязък спад.

"Ако погледнем по-глобално на нещата, трябва още по-назад да се върнем някъде към края на 80-те, началото на 90-те години. Тогава в глобалното разделение на труда бяха включени Китай, Индия и Бразилия. Китай на практика стана фабриката на света, което трайно понижи ценовото равнище глобално", казва доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН.

"Затова финансовата криза през 2007-2009 година не доведе до по-висока инфлация. В България също имахме период на три последователни години с отрицателна инфлация, защото на пазара непрекъснато се бълваха стоки с много ниска стойност на разходите за труд", обяснява доц. Йоцов.

Заплатата е оценка за труда. Според икономическата логика тя се повишава, когато предприятията постигнат добри резултати. Индексиране на възнагражденията се прави и при ускорена инфлация, за да компенсира обедняването. Този ход обаче увеличава парите в обращение, но пазарът от своя страна ги прибира веднага. Така се стига омагьосан кръг, който удължава инфлационния процес, защото поскъпването на стоките и услугите се захранва от по-високите заплати.

"Този период го преживяхме с най-тежката инфлация – края на 1996-1997 г. На практика всеки месец се коригираха заплатите", припомня доц. Виктор Йоцов.

Правителството на Жан Виденов е на власт от февруари 1995 до 25 януари 1997 г. За българите това е най-трудното време на прехода, защото обедняването е повсеместно. Икономиката на страната се срива. Брутният вътрешен продукт намалява с 30 процента. Средната работна заплата в страната е 6 долара, а пенсията – 3. Фалират 19 банки. Спестяванията на хората са стопени. За две години управление на кабинета Виденов, натрупаната инфлация е рекордните 2544%.

"Марката стигна до 3000 лв. И в момента, в който аз излязох и казах, че ще я фиксираме на 1000 лв. от другия ден нямаше вече сделки над тази стойност", казва доц. Красимир Ангарски, министър по икономическата политика в кабинета "Софиянски".

Икономическата криза и хиперинфлацията в България приключват с приемането на валутния борд на първи юли 1997 г. Тогава със закон се определя, че хиляда лева струват една германска марка. Година и половина по-късно Германия и още 10 европейски държави въвеждат еврото за своя парична единица. Българският лев също е приравнен към валутата на еврозоната. През лятото на 1999 е направена и деноминация, чрез която се премахват три нули от парите. Така хиляда лева се превръщат в един. Бордът укротява инфлацията. С натрупване за 22 години тя е 172 процента към края на април 2022 г..

По време на социализма държавата не обявява данни за инфлация. Според тогавашната идеология това е процес, характерен единствено и само за капиталистическия свят и пазарната икономика. При плановата – цените са стабилни и се определят от правителството. През 80-те години на миналия век билетчето за градски транспорт е 6 ст. Толкова струва и една малка боза. Хлябът и прясното мляко са по 30 ст., а киселото – 18 ст.. Килограм сирене се продава за 2,60 лв. Най-масовото безалкохолно – лимонадата е 9 ст., кифлата с мармалад 15 ст., колкото е и една опаковка аспирин.

"Инфлацията, която се натрупва при социализма, не се вижда от обикновения човек. Най-точно го хващат в специалистите в Българска народна банка, които са малко по-технократски, а не идеологически настроени. Те казват, че спестяванията на населението нарастват, а стоките са ограничени. В техните доклади е записано, че хората имат пари и чакат да купят нещо дори и на по-висока цена", казва проф. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.

В периода от 1983 до 1989 г. натрупаната инфлация в социалистическа България е 8,2 процента. Изчислението прави председателят на БНБ в този период Васил Коларов. "Аз съм изчислил и как се е променяла покупателната способност на сто лева в този период. За седем години инфлацията е отхапала от тази стотачка 7,50 лв.", казва още Коларов.

Обезценяването на парите винаги тревожи хората, защото процесът на обедняване е в ход. Бизнесът също е притеснен, когато в продължителен период харчи по-големи суми за суровини и материали, а за да задържи персонала се налага да повиши и заплатите. Стига се до омагьосания кръг, тъй като високите доходите водят до увеличено търсене на стоки и услуги, а резултата от всичко това е поскъпване. Инфлацията е заболяване за икономиката. Тя трябва да се лекува навреме, защото изпадането в peцecия или дeпpecия също не е добро решение. 

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева.

Снимка: Bloomberg L.P.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК