Историите ON AIR: Кучета с професия

Хормонът на любовта - окситоцин, е причина кучето да обича човека. Ако в продъжение само на три минути галите и гушкате четириногият си приятел, той ще ви е верен и ще започне да споделя чувствата ви. Няма друго живо същество, толкова отдадено и безкористно като него. То винаги ще е до вас и ще е готово да даде и последните си сили, за да ви помогне и да ви направи щастливи. А сега си представете, че това отдадено на вас същество, с което така сте свикнали, ще е с вас само година!

Една година, това е времето, за което фондация "Очи на четири лапи" поверява бъдещите кучета водачи и асистенти на приемни стопани. Първата среща става, когато животното е едва на два месеца. Тогава то е като жива плюшена играчка, весело и любознателно. С всеки изминал ден връзката с него става все по-силна.

"Хората подписват договор и от самото начало знаят, че това не е и няма да бъде техният домашен любимец. Те отглеждат куче, което ще радва и ще бъде полезно на някой друг. Без тази социална мотивация по-добре да не се хващат изобщо", казва Албена Алексиева, председател на Фондация "Очи на четири лапи".

Да пожертваш нещо за някого без да очакваш нещо в замяна - това е алтруизъм. Този принцип е в основата и на доброволчеството, за което наградата от свършеното, е единствено приятното чувство на удовлетворение. Доброволците се включват в благородни каузи, защото са убедени, че са полезни. Такава е и мисията на приемните стопани на служебните кучета. Една от тях е Снежана Стойчева, мениджър в "Инвестор".

"На всяко ходене в училището ние получаваме задача, която следващия път, когато отидем, се проверява дали сме я изпълнили. Когато животното поотрасне, започваме да се срещаме на по-оживени места в града, да пътуваме с метро, да се качваме на асансьор и ескалатор. Всички задачи са свързани със социализацията. Фондацията ни осигурява карта за градския транспорт, която е за кучето, но тя дава право на нас да пътуваме от другата страна на каишката", казва още Снежана Стойчева.

Специфичната подготовка за бъдещата работа на четириногите е поверена на инструктори. Те започват да ги обучават, когато навършат една година.

"Ние проверяваме какъв талант носят преди да ги приемем за специалното им обучение. Програмите, по които работим, са за кучета водачи на слепи, за асистенти на хора с диабет и с двигателни увреждания, както и на деца с аутизъм. Животните трябва да имат подходящо поведение в градска среда и в дома. Те не трябва да се притеснява, страхуват и разсейват от различни провокации", обяснява Мартина Маринова, главен инструктор в училището за кучета на Фондация "Очи на четири лапи".

"Кучето се дипломира със специален изпит, който е много тежък", казва Албена Алексиева. Инструкторът, който е обучавал кучето водач, например, по време на изпита ходи с маска на очите. Той реално е сляп. Комисия от колеги с чек листове наблюдава работата му. Всичко това се случва в реални условия по маршрут дълъг три километра и половина. Всяка грешка, направена от животното, се наказва.

Служебните кучета работят до десетата си година, след това се пенсионират. "Някои от хората, за които са се грижили, ги оставят при себе си като домашен любимец. За други животни се търси осиновител", казва Снежана Стойчева.

В началото за водачи на слепи хора са използвани само немски овчарки. Постепенно тази порода е изместена от лабрадор, голдън ретривър и кръстоската между тях, тъй като те са много интелигентни и не са агресивни, и отлично се справят със задачата да са асистенти.

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК